„Винаги гледам със завист на бащите, които се разхождат с количка или с малки деца. Чудя се дали те сами са изявили желание или жените им са ги принудили? Или може би са самотни татковци?

Аз не мога да накарам съпруга си да разходи детето. Той винаги си намира някакви извинения или обяснява, че има важна работа.

Есенно време казва, че обувките му се мокрят и не иска да се разболява. Когато му предлагам да си купи други обувки, той заявява, че е доволен от тези. Обяснява, че не обича студа, че не иска да се разболява и да излиза в отпуск по болест, защото той е единственият, който изхранва семейството.

През зимата, дори при комфортна температура и лек снеговалеж, изведнъж си спомня, че няма шапка или има друго извинение.

И когато му кажа, че и детето, и той трябва да излизат на разходка, за да каляват имунитета си и мускулите, той отговаря, че това са глупости. Даже ме разубеждава да не извеждам детето всеки ден.

Според него това не е необходимо, ако навън е студено. Но той не разбира, че не става дума само за закаляване. Ако детето не бъде изведено на разходка, то няма къде да изразходва енергията си – ще беснее из апартамента и ще спи лошо.

Всяка година чакам топлото време, за да мога по-често да излизам навън в някой парк със съпруга и детето. Но това се случва доста рядко. Той иска да поспи след работната седмица, а детето няма търпение да излезе.

Иначе съпругът ми е доста грижовен, помага в къщата и с пазаруването. Просто изглежда, че изобщо не обича да напуска къщата и е готов да излезе само в името на работата. Въпреки че когато се запознахме, той не беше домошар.

В крайна сметка се оказва, че само аз ходя с детето и ако се разболея, тогава детето седи вкъщи и гледа с копнеж към улицата. Мога ли някак да променя ситуацията“, пише млада майка и моли да съвет.

Снимка: Getty Images

Два проблема, които се преплитат

Първото е, че имате различни убеждения. Вие сте сигурна и сте убедена, че е фундаментално важно да се разхождате възможно най-често с детето и при всяко време. Съпругът ви не споделя това убеждение, той смята, че не е необходимо да се излиза всеки ден.

Второто е, че мъжът ви заявява своята нужда от почивка, от време насаме, обяснява семейният психолог Мария Шаталова.

Предлагам да започнем с втория въпрос.

Съпругът ви може да не обича да се разхожда, но вие пишете, че той като цяло е грижовен, готов да помага в къщата. Не казвате нищо по въпроса дали е готов да прекарва време с детето у дома или някъде на закрито, защото това е съществено важно.

Освен в парка и на разходка, има много места където детето може да изразходва своята енергия. Това могат да бъдат спортни центрове, зали за батут, стени за катерени, закрити детски площадки и много други.

Може би е добре да оставите детето на съпруга си и те сами ще решат какво ще правят.

Що се отнася до първия въпрос. В крайна сметка всеки от нас има нещо, което не харесва: един не обича ролеви игри, друг не харесва шумни детски празници, трети не харесва настолни игри.

Съпругът ви не обича да се разхожда навън, когато времето е лошо. Ако има такава възможност, можете да поканите някой друг да ви придружи на разходката с детето, за да не се чувствате сама.

Във всеки случай е добре да помислите за нуждите и желанията на всеки, а не да влизате в конфронтация. Не карайте мъжа си да прави нещо, което не е готов да направи и което противоречи на неговите убеждения.

Мона Василева / Новите родители