Уважението към възрастните е нещо хубаво и децата ви трябва да бъдат възпитани на това. Но не на всяка цена. Не става дума да бъдат груби и пренебрежителни, но да уважават и да слушат възрастните с разум и не без собствено мнение, когато това е необходимо.

Ето защо безрезервното уважение и слушане на по-възрастните може да бъде опасно за децата:

Принудата е имитация на уважение.

Психолозите казват, че когато родителите автоматично принуждават децата си да уважават и да слушат възрастните, това води до фалшиво уважение – тоест детето започва да имитира уважение, без в действителност да го изпитва. То ще се държи така, защото безусловно се доверява на преценката на родителите си. „Щом мама казва, значи е вярно и така трябва!“, мисли си малчуганът. Това е вредно, защото по този начин го заставате да прави нещо, в което не се е убедило то самото. Това ще им попречи по-късно в живота да взимат самостоятелни и обективни решения.

Възможно е децата да пренебрегнат опасност.

Убедеността, че възрастните винаги са прави и трябва да се уважават, е възможно да доведе до пренебрегване на правилото „Не говори с непознати!“. Не е грешно да поставяте под съмнение думите на другите хора. Истината няма възраст. Детето трябва да расте със знанието, че и възрастните грешат.

Това принуждава младото поколение да живее по старовремски правила.

Въпреки че съществува връзка между възрастта и житейския опит, която не е за подценяване, трябва да сме убедени, че знанието не е запазена марка за хората над 50. Учим се всеки ден. Израстваме всеки ден. Стига да можем да вземем поука от грешките си, ние сме вече по-знаещи, по-аналитични и бдителни към света, който ни заобикаля.

Децата може да си създадат грешни приоритети.

Всички хора заслужават любов и нежност, заслужават да бъдат третирани с уважение и внимание. По-важно е да научим децата си кои хора заслужават уважение и внимание. Човек, който ни помага, който прави живота ни по-хубав, трябва да бъде уважаван, независимо на каква възраст е.

Ако принуждавате децата си да проявяват уважение, наранявате достойнството им.

Ако изискваме от децата си уважение и просто ги задължаваме да го проявяват, правим нещо много страшно – налагаме се само защото сме по-големи от тях. Трябва да признаваме пред децата грешките си, да говорим с тях открито за несъвършенствата си. Уважението не е нещо, което се получава, а се заслужава и извоюва с думи, жестове и дела.