Преди няколко десетилетия, някъде към края на четиридесетте години, в малко европейско градче една млада учителка поставила на малките си ученици следната задача:

- Мили деца, днес ще напишете кратко съчинение по един изключително важен въпрос! Темата е: „Какъв искам да стана като порасна?". Първо много добре си помислете, коя професия ще изберете и след това ще опишете какво ви харесва най-много в нея и защо сте я избрали. Днес се радвате на безгрижното си детство, но то неусетно ще премине и този избор, сигурно ще се окаже решаващ и изключително важен за мнозина от вас. Сега имате на разположение цял час за размисъл и писане, а утре всеки ученик ще ми прочете какво е написал. – казала накрая учителката и ги оставила да пишат на спокойствие, а тя се захванала да проверява домашните им работи.

На следващия ден, децата с удоволствие започнали да четат своите съчинения, а някои от тях дори чакали с голямо нетърпение да дойде техният ред. Разбира се, че това били изявените отличници на класа. Малката Мери, която винаги изкарвала само шестици, искала да стане учителка. Тя с вълнение и с много сериозен тон, прочела, че ще бъде много умна и знаеща учителка, която дава знанията си на учениците и ги учи на всички важни неща, които трябва да научават децата за да са умни и добри. Джон, който също бил пълен отличник си мечтаел да стане лекар. Лекар, който поправя счупените тела на болните и тъжни хора и им помага отново да бъдат здрави и щастливи. Отличникът Хенри, решил да стане професор, който ще направи голям брой нови научни открития, които ще бъдат важни и много полезни за цялото човечество. Накрая дошъл редът и на малкия Филип, който вдигнал притеснено рамене и показал на учителката, празната си тетрадка.

- Защо? – тихо го попитала, загрижената учителка.

- Защото е глупав! – изпреварил го в отговора, самонадеяният Джон.

- Глупав е! Филип е глупав! – веднага се обадили още няколко от съучениците му, а малкият Филип се смутил още повече и изпуснал празната си тетрадка, която паднала върху пода на класната стая.

- Деца! Тихо! Не се подигравайте! Как не ви е срам? Това е нечовешко отношение и няма никакво значение, дали ще станете лекари или велики професори, ако не станете преди всичко добри хора, които се отнасят със състрадание, загриженост и уважение към своите ближни! – смъмрила ги младата учителка със сърдит тон, а после се навела и вдигнала тетрадката на засраменото момче. – Спокойно! Кажи ми, защо нищо не си написал? – попитала го с окуражаващ тон младата жена и нежно го погалила по русата му главичка.

- Защото искам няколко неща и не можах да реша, за кое от всичките да напиша. – отговорил смутеният Филип.

- Това е прекрасно! – поощрила го учителката. – Разкажи ми за тях.

- Искам да стана по-силен от злите и лошите хора. Ще бъда силен и умен за да помагам на слабите и добрите. Искам да свиря хубава музика, да рисувам интересни картини и още няколко други неща искам, но... – спрял малчуганът, притеснен от кикотенето на бъдещия професор, който се хилел зад гърба му, заедно със своя приятел, бъдещ хирург.

- Браво на Филип! – похвалила го учителката. – Сега напиши в тетрадката си, че ще станеш атлет с глава на мъдрец, с душа на поет, с ръце на художник и сърце на музикант. Това е чудесна комбинация от качества и умения, за която милиони хора си мечтаят. Пиши! – добавила накрая добрата учителка и погледнала строго към Хенри и Джон.

Минали години и повечето от децата станали точно такива, каквито написали, че ще станат. Мери станала детска учителка, по-късно била и директор на три училища, а в момента е пенсионерка, която всеки ден се тъпче с разни успокоителни и сънотворни лекарства. Надменният Джон станал хирург и поправил много счупени човешки тела, но преди няколко години се счупило неговото сърце и никой не можал да го поправи. Хенри бил професор, но отдавна е в психиатрична клиника, наложило му се да влезе в нея, малко преди да направи първото си голямо научно откритие от световна величина. Жалко! Колегите му казват, че имал голям потенциал, но нещо се случило с главата му и станал неадекватен в работата си и най-вече в отношенията си с колегите и студентите в университета.