Преди няколко десетилетия, някъде към края на четиридесетте години, в малко европейско градче, една млада учителка поставила на малките си ученици, следната задача:

- Мили деца, днес ще напишете кратко съчинение по един изключително важен въпрос! Темата е: „Какъв искам да стана като порасна?". Първо много добре си помислете, коя професия ще изберете и след това ще опишете какво ви харесва най-много в нея и защо сте я избрали. Днес се радвате на безгрижното си детство, но то неусетно ще премине и този избор, сигурно ще се окаже решаващ и изключително важен за мнозина от вас. Сега имате на разположение цял час за размисъл и писане, а утре всеки ученик ще ми прочете какво е написал. – казала накрая учителката и ги оставила да пишат на спокойствие, а тя се захванала да проверява домашните им работи.

На следващия ден, децата с удоволствие започнали да четат своите съчинения, а някои от тях дори чакали с голямо нетърпение да дойде техният ред. Разбира се, че това били изявените отличници на класа. Малката Мери, която винаги изкарвала само шестици, искала да стане учителка. Тя с вълнение и с много сериозен тон, прочела, че ще бъде много умна и знаеща учителка, която дава знанията си на учениците и ги учи на всички важни неща, които трябва да научават децата за да са умни и добри. Джон, който също бил пълен отличник си мечтаел да стане лекар. Лекар, който поправя счупените тела на болните и тъжни хора и им помага отново да бъдат здрави и щастливи. Отличникът Хенри, решил да стане професор, който ще направи голям брой нови научни открития, които ще бъдат важни и много полезни за цялото човечество. Накрая дошъл редът и на малкия Филип, който вдигнал притеснено рамене и показал на учителката, празната си тетрадка.

- Защо? – тихо го попитала, загрижената учителка.
- Защото е глупав! – изпреварил го в отговора, самонадеяният Джон.
- Глупав е! Филип е глупав! – веднага се обадили още няколко от съучениците му, а малкият Филип се смутил още повече и изпуснал празната си тетрадка, която паднала върху пода на класната стая.

- Деца! Тихо! Не се подигравайте! Как не ви е срам? Това е нечовешко отношение и няма никакво значение, дали ще станете лекари или велики професори, ако не станете преди всичко добри хора, които се отнасят със състрадание, загриженост и уважение към своите ближни! – смъмрила ги младата учителка със сърдит тон, а после се навела и вдигнала тетрадката на засраменото момче. – Спокойно! Кажи ми, защо нищо не си написал? – попитала го с окуражаващ тон младата жена и нежно го погалила по русата му главичка.