Историята гласи, че докато се разхождал в парка, Франц Кафка срещнал малко момиче. То плачело. Било си изгубило куклата, чувствало се съкрушено.

Кафка й предложил да потърсят заедно куклата. Разбрали се да се срещнат на следващия ден на същото място. Уви, междувременно не могъл да я открие. Затова решил да напише писмо от куклата и да й го прочете по време на срещата.

„Моля те, не тъжи за мен. Тръгнах на пътешествие, за да видя света. Ще ти пиша за моите приключения.“ Това било началото на едно от многото подобни писма. Когато Кафка и момичето се срещали, той й четял тези внимателно съставени писма, посветени на въображаемите приключения на любимата й кукла. Детето било успокоено.

Когато срещите приключили, Кафка подарил на момичето кукла. Тя очевидно изглеждала по-различно от нейната собствена. Към нея имало писмо, което обяснявало, че… „пътешествията ми ме промениха..“.

Много готини по-късно вече порасналото момиче открило писмо, скрито в малък процеп в куклата. То гласяло „всичко, което обичаш, рано или късно ще бъде изгубено. Но накрая любовта ще се завърне под различна форма.“

Съществуват най-различни версии на историята за Кафка и куклата. Тази конкретно е на Тар Брах – психолог и будистки учител по медитация от Вашингтон.

Без значение дали тази история е действителна или не, поуката от нея е очевидна. Първо, тъгата и загубата са повсеместни. И второ, начинът да ги преодолееш, е като потърсиш как любовта се завръща под друга форма.

Разглеждането на тъгата като вездесъща, като неизбежна част от човешкото съществуване, си има и своите предимства. Тя обхваща много повече от загубата на любимия, въпреки че това е най-ярко изразената й манифестация. Загубата на куклата в историята е опустошителна за малкото момиче. Именно това трогва Кафка и го кара да създаде невероятната поредица от писма. Той осъзнава дълбочината на болката й. Твърди се, че е вложил толкова време и усилия в написването им, колкото и за останалите си творби.

Универсалността на загубата ни помага в битката със самотата. Това, че знаем, че останалите хора около нас споделяме сходни болки – било то от развод, старост, здравословни проблеми, безработица, загуба на дете… - ни кара да се чувстваме по-малко сами.

А що се отнася до завръщането на любовта под различна форма, сигурни сме, че писмата на Кафка са били същинският подарък на любов. Именно те помагат на момичето да преодолее болката.

Вярата, че любовта ще се завърне, е наистина лечебна. Нашата цел в случая е простичка – да я разпознаем в новата й форма.