Един друг съседен самодържец – дългогодишният президент на Югославия Тито, е роден в семейството на хърватин и словенка с името Йосип Броз. Според една от най-забавните версии прякора си получава благодарение на заповедническия си нрав и навика лаконично да нарежда на подчинените си: „ти – това” (на сърбохърватски – „ти – то”).

Сега да обърнем внимание на

отечествената история –

много е вероятно една голяма част от най-старите български владетели да са останали известни с имената, получени заради особените им заслуги в обединението или укрепването на държавата. Според една хипотеза хан Кубрат е получил добре известното си име в качеството си на обединител, каквато етимология има споменатото название. Безценният за ранната българска история исторически извор „Именник на българските ханове” споменава и друго име на владетеля – Курт, което вероятно идва от древнобългарската дума за вълк.

Друга интригуваща история е за селския цар Ивайло, чието име днес носят много българи. Малцина знаят, че това име се среща в тази си форма само един-единствен път, в бележка, направена в Свърлижкото евангелие (евангелие на средновековен български език, намерено в гр. Свърлиг, близо до Ниш в днешна Сърбия), която оповестява, че творбата е писана в „дните на царя Ивайла”. Очевидно това е било истинското име на царя свинар, наричан от византийските автори само с прякорите си Лахана и Бърдоква - думи, използвани обикновено за назоваване на кисело зеле, маруля и подобни зеленчуци.

По-добре известно е, че тримата братя царе –

Петър, Асен и Калоян, са носили по-други имена или може би прозвища преди създаването на Втората българска държава и възкачването си на престола – съответно Теодор, Белгун и Йоаница. От тях по-интересен е произходът на името Белгун, което понякога се извежда от славянското прилагателно „бял”, но според по-аргументирани теории - от прабългарската дума „зная”. В такъв случай прозвището на българския цар Асен трябва да се преведе като „Мъдрия”.