В по-ново време разнообразни причини
също са водили до промяна на имената. Роденият в Корсика - доскоро италианско владение, Наполеоне Буонапарте, променя името си на по-добре познатото и по-френски звучащото Наполеон Бонапарт. Тук е мястото да разбием още един прословут мит относно френския император – за ниския му ръст. Всъщност с височината си от около 168-169 сантиметра Бонапарт е бил дори малко по-висок от средностатистическия френски войник по това време (според проучванията - 165 сантиметра). Славата му на нисък владетел се оформя от оптическо възприятие – той се явява навсякъде обкръжен от гренадирите от личната си армия, които обикновено са били подбирани измежду най-снажните войници.
На една дама
на друг императорски престол – немкинята София Фредерика Аугуста фон Анхалт-Цербст, се налага да приеме православната вяра заедно с едно типично руско име, за да остане в историята като Екатерина Велика.
Не липсват и почти съвременни примери – бащата на модерната турска държава Кемал Ататюрк отначало не е бил нито Кемал, нито Ататюрк. Роденото в тогава османския град Солун, в семейството на Али Ръза ефенди момче се е казвало просто Мустафа. Новото име му е дадено от учителя му по математика във военното училище, който също се казвал Мустафа. За да се различават и заради блестящите математически познания на момчето той предложил ученикът да се нарича Мустафа Кемал – или Мустафа Големия. Името Ататюрк („Баща на турците”) Мустафа Кемал получава към края на живота си, вече като признат създател на новата турска държава.
