Да подадеш ръка, е благородство. Да помогнеш на паднал човек, е щедрост на духа. Да омаловажаваш нечие страдание само защото не го разбираш или ти не го изпитваш, не е за похвала.
Имате ли представа колко много може да нараните някого с думите „Има и по-лошо!“ или „Ехе, аз колко по-тежки неща съм преживявал!“
Всъщност е научно доказано, че всеки има своя праг на търпимост и на понасяне на болка. Нещо съвсем елементарно за вас може да бъде истински подвиг за друг. Затова не казвайте на хората, че знаете как се чувстват и че няма с какво да ви изненадат. Не знаете как се чувстват.
Минимизирането на нечие страдание с думите „има много по-лошо“ не създава благодарност – създава срам. Вие вменявате на този човек чувството на срам, че не се справя достатъчно добре, че не може да преодолее мъката си, че не е достатъчно смел или силен. И той започва да се срамува.
Борбата на всеки е важна и сравнението с другите или с вас не заличава болката, не изтрива като с гума чувствата. Истинската подкрепа означава да признаеш нечие страдание, а не да го отхвърлиш. Накарайте хората да се чувстват забелязани и ако не можете искрено да ги подкрепите, то поне на ги карайте да се чувстват още по-нещастни, самотни и неразбрани в болката си.
Май това се наричаше човечност.
Цветелина Велчева ©
