Една травма може да бъде вследствие от най-различни неща. За децата нещата, които водят до травма, често не са същите като тези при възрастните. И все пак – откриваме области, където има значителни прилики.

Как травмата създава потенциално минно поле от проблеми, които допринасят за развитието на пристрастяване към любовта?

Разбирането на видовете травми, преживени през годините на развитие от раждането до периода на детството, е важно за осъзнаването защо тези проблеми трябва да бъдат решени чрез терапия и консултиране като възрастни. Дори с простото разпознаване на деструктивните модели във взаимоотношенията в резултат на травма в детството, възрастният може да развие здрави и ефективни методи за създаване на позитивна връзка със себе си и с другите.

Деца, изоставени от родителите си

Децата могат да бъдат отделени от родителите както физически, така и емоционално. В някои случаи, като преждевременно раждане или здравословни проблеми при новородени, бебета и малки деца, родителите може да нямат друг избор, освен да оставят своето дете на грижите на медицинските специалисти.

Макар че това може да е единственият логичен и подходящ избор, то все още липсва връзка и близост с родителя, особено между майката и детето. Новите изследвания в тази област драстично променят начина, по който се разглеждат тези проблеми, което създава по-малко травми и стрес за детето.

Родителите обаче могат да присъстват физически и да отсъстват емоционално. Това също така създава травма за децата, докато растат, чувствайки се недостойни за любов и внимание или по някакъв начин лоши и повредени. Когато тези деца се превърнат в тийнейджъри, а след това във възрастни, те изпитват нужда да намерят това зачитане и признание от някой друг по всякакъв възможен начин.

Необходимостта да чувстват любов и да се усещат важни става зависимост. Те постоянно търсят онова, което са обрисували в съзнанието си като перфектната връзка. Те бъркат първите емоционални и физически реакции на привличане с дълбоката, трайна любов и реагират незабавно, ако имат каквото и да е усещане, че връзката приключва.

Самооценка

Лесно е да разберете как чувствата за изоставяне създават ниско самооценка. Когато възрастните имат ниска самооценка, те имат проблеми с това да казват "не" или с установяването на граници. Те изискват валидиране от партньора, дори и да е под формата на негативна и разрушителна връзка, за да поддържат крехкото си чувство за себе си.

По същество резултатът от травмата е чувство за загуба на себе си. Вместо това тези, които страдат от пристрастяване към връзката или брака, виждат тези отношения като доказателство за своето съществуване, поради което да останат сами е толкова страшно и опустошително състояние на съществуване за тях.

Източник: framar.bg