Начинът, по който говорим на бебето, е различен от обичайния говор. Особени извивки на гласа, нежна интонация, натъртване на някои срички и нелогично разделяне на фразите, модулации, които са по-характерни за пеенето.
От страни изглежда доста особено и леко глуповато.
“Човешкият глас сам по себе си привлича бебето, а глезеното говорене му харесва особено много“, твърдят психолози.
Много изследователи смятат, че усмивката, която не слиза от устните ни, докато говорим на бебето, променя звученето. А, когато човек е весел, интонацията му става напевна.
Всичко това помага за изграждане на връзка с бебето. Така че, говорете му, дори без да казвате нищо. То ви слуша и ви наблюдава, докато вършите ежедневните си задължения. И, ако не знаете какво точно да говорите, разказвайте какво правите в момента.
Например: „Ето сега ти подготвям биберона. След малко ще е готов!“
Всичко, каквото се сетите, е подходящо да бъде разказвано.
Уроците започват с напева на майчиния глас, който детето „помни“ още от утробата.
Учени доказаха, че плачът на китайските бебета е различен от този на европейските, именно защото той следва напева на родния език, който бебето чува и в утробата.
През първата година детето „попива“ кратки думи като „тук“, „там“, „горе“, които по-късно ще станат част от изречение. И е добре да му говорите и да го запознавате със света около него.
От най-ранна възраст то наблюдава изражението на лицето и движението на устните, когато му говорите.
Мимиките и гримасите, също му дават информация за това, което казвате. То има нужда и от тази невербалната комуникация.
Като ви гледа, то наглася устнички и опитва да ви имитира – това са първите стъпки към истинската реч. И трябва да го насърчавате.
Според психолози не е нужно да стоите с часове над леглото и да гукате в захлас.
Дори да се занимавате с нещо в другата стая и да му говорите, бебето има полза от това, че чува вашия глас. Дори и без да сте в зрителното му поле, ще опитва да отговаря по свой си начин.
1. Повтаряйте думите
Детето слуша и запомня думите, които най-често чува.
Затова, повтаряйте. „Къде е лампата. Ето я лампата“.
Едва ли има майка, която не е правила това стотици пъти. И, колкото да ви омръзва, трябва да знаете, че единственият начин да учи думите е, като ги чува.
Начинът, по който бебето възприема е по-различен.
Психолозите го сравняват с това, когато ние чуваме непознато име. Уж го чуваме добре, но го повтаряме един-два пъти, преди да сме уверени, че сме го запомнили правилно.
По същия начин и бебето се нуждае да чува често думите, за да ги научи.
„Бабм-бабм“, „па-па“, „ай“ – само майката разбира първите думи на малчугана, а и до по-късна възраст той се нуждае от „преводач“.
Няма нищо тревожно, ако "бебешките" думи присъстват в речника и на по-голямото дете.
Прочетете целия материал на страниците на Новите родители.
