Приказките са вечното убежище на децата и на възрастните. Едва когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен период от живота ни – детството - е безвъзвратно отминал. Може би затова мнозина от нас все още обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. Понякога имаме нужда да се върнем към любимите си приказки като пораснали, за да преоткрием себе си. Ще се изненадаме колко дълбок смисъл се крие в тях. Вижте нашите предложения за размисъл.
„Йори: Малко внимание, малко мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!"
(„Мечо Пух", Алън А. Милн)
„Защо сега не можеш да летиш, мамо?
– Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
– А защо забравят?
– Защото вече не са весели, невинни и сърдечни. Само веселите, невинните и сърдечните могат да летят."
(„Питър Пан", Сър Джеймс Матю Бари)
„-Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
-Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”
(„Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум)
„- Мога да се движа! И да говоря! И да вървя!
- Да, Пинокио, вдъхнах ти живот.
- Защо?
- Защото тази вечер Джепето се помоли за истинско момче.
- Аз съм истинско момче?
- Не, Пинокио. Но сбъдването на желанието на Джепето зависи изцяло от теб.
- От мен?
- Докажи, че си смел, честен и безкористен, и някой ден, ще бъдеш истинско момче.”
(„Приключенията на Пинокио”, Карло Колоди)
„И най-вече гледайте с искрящи очи целия свят около вас, защото най-големите тайни са скрити на най-неочакваните места.”
(„Чарли и шоколадовата фабрика”, Роалд Дал)
