С разпространението на коронавируса в световен мащаб, притеснението и паниката също нарастват. Не е изненада, че постоянно биваме заливани с информация как най-ефикасно да се предпазим от него.

Как обаче да намерим баланс между добрата защита и бягството от страха, който иска да ни задуши? Как да се предпазим не само от коронавируса, но и от потенциалната опасност да развием обсесивно-компулсивно разстройство или паническа атака?

Страхът е нормална човешка реакция. Той е необходим еволюционен механизъм на човека в отговор на отправена към него заплаха. Той ни пази от опасности. Без значение дали става въпрос за емоционална, социална или физическа заплаха, нашата реакция е обусловена от сложно взаимодействие между примитивния ни животински инстинкт (лимбична система) и усъвършенстваните ни през хилядолетията когнитивни способности. Координираната им работа има за крайна цел да оцени и реагира на заплахи срещу оцеляването ни като вид.

„Бий се или бягай“

Когато човек идентифицира заплаха, в него се отключва реакцията „бий се или бягай.“ Тя представлява биологичният отговор на тялото, който повишава значително нивото на адреналин, така че да успеем да избегнем или надвием всяка опасност, като например хищник, който заплашва живота ни. Защитният механизъм „бий се или бягай“ предизвиква набор от физически симптоми като сърцебиене, обилно потене, замайване и затруднено дишане. А именно те ни карат да бягаме още по-бързо или да се отбраняваме по-ожесточено.

Тази система обаче понякога функционира неправилно и ни подтиква да реагираме неадекватно и пресилено на заплаха, която всъщност не е толкова сериозна или неизбежна. Тревогата за здравето и страхът от сърдечен удар, или дори COVID-19 (известен като коронавирус), също може да отключи реакция „бий се или бягай.“

Макар че коронавирусът не представлява непосредствена опасност за нас, тоест не се налага да бягаме или да се бием, както би ни посъветвал първичният ни инстинкт. Тук по-скоро роля играе когнитивната ни способност. Благодарение на нея ние създаваме и прилагаме рационални и добре обмислени подходи за справяне със заразни болести например, без да позволяваме на паниката да усложни живота ни.

За съжаление, на думи е по-лесно, отколкото в действителност. Веднъж завладял ни, страхът трудно се прогонва.

Уязвими групи

Много малко вероятно е разпространението на каквато и да е зараза, дори на епидемично ниво, да предизвика психични проблеми у хора, които са били психично здрави до този момент. Според изследванията повечето психични проблеми се появяват в ранните юношески години и в средата на 20-те, като влияние имат повече от един фактори. Около 10% от населението е изпитвало тревожност в даден момент от живота си.

Хората, които страдат от хроничен или физически проблем, са най-уязвимата група. При тях е най-голяма вероятността да развият тревожност. Разумно е те да вземат превантивни мерки и да им се окаже нужната емоционална подкрепа, за да се справят с емоциите си.

Другата уязвима група са хората, които страдат от тревожност по отношение на здравословното си състояние. Тук попадат и онези, които са склонни често да проверяват – било то дали печката е изключена или пък входната врата заключена. Те могат да проявят симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство.

Хората, които често са страдали от пристъпи на силна тревожност в миналото си и трудно намират утеха, също е добре да потърсят помощ. Тук се включват и страдащите от генерализирано тревожно разстройство или паническо разстройство, с ясно изразени физиологични симптоми.

Как да се справите със стреса покрай коронавируса?

Дори ако се чувствате силно разтревожени от вирусната вълна, това съвсем не означава, че имате психически проблем. Въпреки това високите нива на емоционален стрес, без значение произхода му, е добре да се овладеят по подходящ начин. Особено в случаите, когато той влошава качеството ни на живот.