„Когато минат години, дори десетилетия, и се обърна назад, какво ще има? Какво ще бъде последвало от моя път?“
Всички сме си задавали този въпрос поне веднъж. Всеки би желал животът му да бъде смислен и продуктивен. Понякога не всичко зависи от нас самите, трябва да признаем. Затова не бива прибързано да съдим хората. Резултатите от живота на човека са съвкупност от неговия характер, от възпитанието, което семейството му е дало, от мечтите му, труда и от голяма доза късмет - какви хора ще срещне, в какви ситуации ще се озове. Важно е и как той ще интерпретира тези ситуации и хора.
Но всеки може да се обърне назад и да почувства, че е живял смислено, само ако е прекарал дните си, уповавайки се на пет големи човешки качества. Може би най-големите. Това смята блогърът Марк Черноф от marcandangel.com. Той казва, че тези 5 качества са следните:
1. Кураж. Страхът е най-големият крадец на щастие, припомня авторът. Страхът е родител на това да се предадеш. Той се промъква през затворени врати и ни ограбва от решимостта и способността да доведем нещата докрай. И след това да се почувстваме по-добре. Смелостта, от друга страна, е неговият антипод. Тя го предизвиква, дава му отговор и постоянно го държи под контрол. Позволява ни да предизвикваме себе си, да излизаме от зоната на комфорта си и да се отправяме към нови хора и ситуации. Да прегърнем живота с всичката му болка, безспирни предизвикателства и невероятни, неописуеми радости.
2.Търпение. Колко щастливи са нетърпеливите хора? Отговорът е очевиден, те не са. Нетърпението и чувството за непрестанна припряност и тревожност затормозяват щастието. Така се случва веднага щом се появят, а обикновено го правят, когато започнем да чувстваме загуба на контрол. Човек винаги трябва да осъзнава, че нищо не е 100% под неговия контрол. Никога не трябва да се вкопчваме и винаги трябва да знаем, че всичко е временно. И че колкото повече опитваме да направляваме и манипулираме ситуацията, толкова по-нещастни ще ни правят изходът и развитието от нея.
3. Благодарност. Да бъдеш благодарен постоянно означава преди всичко да забелязваш доброто пред лошото. Да виждаш хубавото, дори да е заобиколено от грозно. Да броиш нещата, с които си благословен и да признаваш колко красив е животът, дори когато той върви не както е планирано.
Обич. Любовта покорява всичко. Тя лекува. Обезмисля злото. Това е най-великолепното, най-велико и прекрасно човешко чувство, без което животът е напразно живян. Ако човек е обичал и е давал от себе си, той не е живял напразно.
Прошка. "Да простиш е най-висшата, най-красива форма на любов. В отговор ще получиш неописуем мир и щастие", е казал Робърт Милър. Да простиш означава да освободиш другия от клетката на мъката и съжалението, но най-вече значи да отвориш сърцето си и да дадеш свобода на самия себе си.
