Когато гледаш как един талантлив музикант импровизира, имаш чувството, че събира нотите направо от въздуха. Науката обаче може да ни даде представа какво се случва в този момент, пише io9.
Чарлс Лим, преподавател в университета „Джон Хопкинс” и Алън Браун от Националния здравен институт на САЩ са решават да изследват какво се случва в главата на артистите с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Да редиш ноти, докато лежиш на скенера, със сигурност не е лесно и само по себе си е било сериозно предизвзкателство.
Връзката между импровизацията и сънуването
Лим и Браун трябвало да измислят как може един музикант да свири на инструмент, който не съдържа метални части, докато лежи в тясната ЯМР тръба. Те преодолели проблема с помощта на инженер, който изработил миниатюрна клавиатура без магнитни части и система от огледала, така че музикантът да може да вижда модифицираната клавиатура, която лежи на коленете му.
Звучи обезкуражаващо. Но (след като веднъж екипират скенера с клавиатурата, огледалата и прочее и след като успяват по някакъв начин да убедят неколцина джаз музиканти да легнат вътре и да изсвирят по някое парче) откриват нещо интригуващо: когато импровизират музикантите, зоните, които отговарят за автоцензурата в мозъка, замлъкват. Областите, свързани със сетивните възприятия и изразяването, обаче са били много активни. Всъщност наблюдаваните модели били много подобни на ЯМР схемите, наблюдавани по време на REM сън – фазата на сънуване.
Музиката като език
Попитан за науката, която стои зад музикалната импровизация, Виджей Айер, едновременно джаз пианист, носител на Грами, и доктор по когнитивни науки в музиката, предполага, че става дума за състояние, което е много по-често срещано, отколкот може да предположим.
„Това е като да попиташ какво се случва в мозъка, когато разговаряме. Отнасяме се към музикалната импровизация като към нещо много особено, но всъщност в повечето неща, които правим, голямата част е импровизация”
Абсолютно същото замлъкване на автоцензурата е наблюдавано в по-ранно изследване по време на фрийстайл рап, при което зоните, отговарящи за емоциите на езика били изключително активни.
