Детският психолог Екатерина Мурашова описва в книгата си необичаен експеримент, който показва какво се случва, когато група тийнейджъри останат без достъп до интернет и модерни технологии за един ден.

68 деца и тинейджъри на възраст между 12 и 18 години доброволно прекарали сами осем часа без достъп до каквито и да било средства за комуникация (мобилни телефони, интернет и т.н.) Без да включват компютър и други електронни джаджи, нито радио, нито телевизия. Можели да се занимават самостоятелно с всякакви „класически“ дейности – писане, четене, свирене, рисуване, разходки и т.н.

Авторът на експеримента, семеен психолог, иска да провери хипотезата, че днешното поколение млади хора често се забавляват с неща, които не са направили сами, не са способни сами да си намират занимания и са напълно незапознати с представата за собствен свят на въображението.

Според правилата на експеримента на следващия ден младежите трябва да разкажат как са се справили с това да останат сами при посочените условия.

Те можели да опишат как са се чувствали по време на експеримента и да водят записки за мислите и действията си. В случай на прекомерно безпокойство, дискомфорт или стрес, ръководителите на проекта препоръчвали незабавно прекратяване на експеримента, записване на времето и причината за прекратяването му.

На пръв поглед идеята изглеждала съвсем безобидна. Ето защо психологът, който организирал експеримента бил убеден, че той ще бъде съвсем безопасен.

Никой не очаквал резултатите да са толкова шокиращи.

Само трима от 68-те участници достигнали края на експеримента – едно момиче и две момчета. Трима от участниците били споходени от мисли за самоубийство. Петима преживели интензивни пристъпи на паника.

27 изпитали симптоми като гадене, изпотяване, замайване, горещи вълни и болки в корема. Почти всички участници в експеримента изпитвали страх и тревожност.

Новостта на ситуацията, както и техния първоначален интерес и радост от това, че са сами със себе си, се стопили при почти всички участници в началото на втория или третия час.

„Едно героично момиче, които издържа до края на проекта, ми донесе дневник, в който беше описала подробно как се чувствала в края на осмия час,“ споделя един от психолозите.

След като го прочита, психологът започва да изпитва някои от физическите симптоми на тревожност, които много от участниците са преживели. По етични причини записките на участниците не са публикувани.