Мегаломанът отказва да приеме, че в него се крие личност, която е страхлива, комплексирана и безчувствена. По тази причина той използва като защитен механизъм вербална агресия или налагане на фалшивото си всемогъщество. От друга страна, страхувайки се да не би някой да го надмине, той се подиграва на всеки, който му се стори заплашителен, и по този начин вреди на всички, които възприема като заплаха за егото си. Зад тази маска обаче се крие човек, изпълнен с несигурност и с чувство за непригодност, който се старае да не покаже на околните колко е уязвим всъщност. Като се опитва да преувеличи уменията си и да драматизира своите успехи, мегаломанът всъщност демонстрира занижено самочувствие и неспособност да посреща разочарованията.
Арогантността и надутото поведение на мегаломана по правило го поставят в положение на дълбока самота, защото останалите не го приемат. Понякога той самият се изолира – чувството му за превъзходство го изтиква на ръба на комуникацията с онези, които смята за малоценни. Тази самота – както обусловена отвън, така и самоналожена – води до усещане за емоционална празнота, която може още повече да задълбочи неговата неудовлетвореност и да подсили патологията.
Познавате ли човек, който е убеден, че всичко, което прави, казва или мисли, е безпогрешно? Ако отговорът е да, най-вероятно си имате работа с мегаломан. Това е някой, който презира другите, защото смята, че ги превъзхожда поради завишената си самооценка. Но как да го идентифицираме? Макар да е напълно нормално да има хора, които са горди със себе си и мислят, че са всестранно надарени и способни на всичко, понякога не е толкова лесно да решим дали са мегаломани, или не. Един от признаците би бил раздутото им его наред с принизяването на околните, които смятат за непълноценни.
Мегаломанията е психично заболяване, описано в психиатрията като симптом на нарцистичното личностно разстройство. Но за да разберем дали даден човек страда от мания за величие, трябва да установим дали има налудничави идеи, или не, тоест дали изживява фантазии за всемогъщество, които го карат да се смята за по-висш.
Мегаломания и нарцисизъм се приписват на исторически личности като Наполеон, Хитлер и Сталин. Те мислели, че заслужават да владеят целия свят и вярвали, че са единствените, способни да опазят владенията си и да завоюват нови страни, за да прославят родината си. Поради това гледали на себе си като на незаменими спасители и непрекъснато се стремели да разширят властта си в спирала на истински делириум. Хора, чиято единствена подбуда за по-нататъшно развитие е импулсът за издигане и възход, подхранван от вярата в абсолютната власт, претърпяват влошаване на симптомите си вследствие на това, че държат себе си отговорни за непостижимото. Както е показала историята, накрая те се превръщат в опасни тирани, способни на най-безогледни действия.
Мегаломанът има несъразмерна представа за себе си и копнее за социално признание, което според него ще му осигури постигането на властова позиция. Въпреки че външно показва голяма самоувереност, при по-подробен анализ на личността му ще установим, че става дума за човек с множество недостатъци и неочакван комплекс за малоценност или социална празнота.
Бонус: 7 признака, по които да разпознаете мегаломаните
- Те са извънредно самонадеяни. Смятат, че присъствието им на всяко събитие е от изключителна важност, тоест трябва да са на всяка манджа мерудия.
- Държат се така, сякаш са всемогъщи и обичат да демонстрират способностите си пред другите, за да се хвалят с тях.
- Смятат се за непогрешими и в състояние да разрешат всеки проблем. Готови са на всичко, за да се сдобият с власт, включително да манипулират околните.
- По принцип не се учат от грешките си и затова нищо не ги спира да ги повтарят отново и отново.
- Имат идеализирана представа за себе си.
- Обръщат внимание как реагират околните на това, което правят или казват. Ако ги отблъснат заради неуместното им поведение, мислят, че проблемът е у другите.
- Суетата, подкрепяна от силно надценено его и подхранвана от изразено чувство за превъзходство, ги кара да презират всичко, което не ги засяга пряко.
