Колкото и да не ви харесва идеята за Феята на зъбките, рано или късно ще стигнете и до нея.
Защото този образ е доста полезен, когато децата са малки и им помага да преодолеят по-леко раздялата със зъбчето. Като в същото време влага приказен момент в това действие.
Но има ли и други начини, които да използвате в подобна ситуация? И какво да правите с вече падналите зъбки?
Кой отнася зъбчето
Това е въпрос, над който е добре да помислите, още преди да е паднало първото зъбче.
Защото за детето то е наистина важен момент от неговото развитие, който в никакъв случай не бива да подценявате или омаловажавате.
Феята на зъбките е най-популярният и комерсиален от всички варианти, но пък за детето тя е приказен образ, зареден с много магия и положителна емоция. Така че не я отхвърляйте с лека ръка, само защото на вас не ви допада.
В някои региони на България е разпространена традицията да се хвърли зъбчето на покрив, покрит с керемиди, за да е здраво детето. Ако сте почитател на българските традиции и живеете в къща, може да направите и това, като детето задължително трябва да присъства на ритуала, за да запомни този момент.
А ако искате да е нещо по-практично, просто измислете интересен вариант, където детето само да събира падналите зъбчета. Има кутийки за зъбки, които са досущ като детска уста и за всяко зъбче е отредено празно място.
Може да ги подредите и в специален дневник на зъбките, в който да описвате и как точно е паднало или било извадено зъбчето.
Къде отиват зъбките
Със сигурност ще ви бъде зададен този въпрос.
С Феята отговорът е ясен – тя ги отнася през нощта, докато детето спи и на мястото на зъбчето под възглавницата оставя паричка (и една монета стига, тъй като е важна не стойността, а жестът).
За покрива може да си измислите своя легенда, че ги отнася щъркелът, совата или някое друго интересно животно. Само внимавайте с животното, за да не се наложи да обяснявате и как точно се е покачила лисицата върху къщата.
А ако заложите на по-практичния вариант, отговор няма да е нужен, тъй като зъбките ще са налице. Но пък могат да се превърнат в хубав спомен за детето, когато порасне.
