Трудно е да разбереш нарцистичните личности, ако самият ти не си един от тях. Фасадата, което показват пред света, често е напълно различна от това, което чувстват отвътре. Анализът на нарцистичната личност е още по-труден, защото има различни нарцистични типове. Основното, което ги обединява, е ниската степен на емпатия и загриженост за чувствата на другите и външните прояви на сила и превъзходство.
Има и още една причина нарцисизмът да е толкова труден за изследване. Представете си: колко нарцисисти ще се съгласят да участват доброволно в психологическо изследване? Ако се съгласят, колко искрено ще опишат чувствата си, когато основният им защитен механизъм е да демонстрират сила и превъзходство?
Връзката между нарцисизма и садизма обаче не е толкова трудна за изследване. Ако човек има садистични склонности, това означава, че човек получава чувство на удовлетворение, когато причинява страдание на другите. Една моя клиентка има шеф, който се държи крайно садистично с подчинените си. Въз основа на нейното описание, той отговаря на всички критерии за нарцисизъм, с допълнителния елемент на садистичност, който го кара да наказва служителите си по начини, които са напълно безсмислени. Въпреки че нарцистичните и садистичните модели на поведение често се припокриват, не всички нарцисисти получават удовлетворение, когато нараняват или разстройват другите.
Трябва да уточним какво е това „удовлетворение“, тъй като то е различно от действителното чувство на удоволствие. Удовлетворението, за което говорим, е свързано със задоволяването на типичните нарцистични потребности от внимание и възхищение от страна на другите, което кара нарцистичната личност да се чувства забелязвана и специална. В някои отношения „нарцисът“ не е различен от малкото дете, чиито емоционални нужди не са задоволени и отчаяно търси признание от другите. Хората, които са в близки връзки с такива личности познават несъответствието между начина, по който нарцисът се държи всеки ден и начина, по който се чувства вътрешно. Това е парадоксът на нарцисизма: как може хората, които се чувстват толкова несигурни в себе си, да се държат като богоизбрани царе и царици?
Това изкривяване: да чувстваш малоценност, но да се държиш високомерно е централен компонент на нарцисизма. Истинското аз на нарциса може най-добре да се представи като наранено дете, чието емоционално развитие е спряно заради емоционален тормоз или небрежност от страна на възрастните.
