Мнението на тибетците е, че ако на тази възраст продължавате да глезите децата, те ще пораснат инфантилни, неспособни да се справят с никоя дейност, включително и с духовната.
За възрастта 10-15 години в Тибет съветват да се държим с детето като с равен. Но без да се забравя, че знанията и опита на възрастните са по-големи.
Балсам за самочувствието на тийнейджъра е ако се съветвате с него по различни теми и му давате право да решава самостоятелно. Ако посоката е грешна, тя се коригира фино, с обсъждане, разговори, примери, преценка на рисковете. Само така може да се формира чувството за самостоятелност и независимо мислене.
Ако в този период продължи покровителственото поведение, формира се бъдещето на един несигурен, неуверен човек, който ще живее в сянката на самоуверените. Но едва ли ще има подкрепа от тях.
След 15-тата година е времето да се покаже уважението към детето. За възпитание вече е късно. Вече имаме оформен физически и емоционално човек, който заема полагащото му се място в живота. И ако не го уважаваме, той рано или късно ще си тръгне от нас. Та дори и само емоционално.
