Понякога най-болезнените думи не идват от врагове, а от хората, които би трябвало да ни обичат безусловно. Токсичната родителска любов често се маскира като грижа и загриженост, но оставя след себе си тревожност, вина и усещане, че каквото и да направиш, все не е достатъчно.

1. „Страхувай се от мен, но ме обичай!”

За обсебващите родители емоционалната атака е синоним на любов и загриженост. В такива семейства децата се научават да познават в какво настроение са родителите им дори по начина, по който си отключват вратата. Такива деца живеят в постоянна тревожност и страх.

2. „Налага се да се справяте с проблемите на възрастните, но все още нямате права!”

В тези семейства родителите обичат да натоварват децата си тийнейджъри с техните проблеми. Единият се оплаква от другия, търси страната на детето, разказва му за проблемите в работата, но същевременно детето не може да излиза след 20 ч вечерта, няма право да проведе личен разговор по телефона, нито да има профил в социалните мрежи, нито да ходи по срещи, а е вече на 16.

3. „Бъди най-добрият, но да не вземеш да си повярваш, че си нещо особено!”

Нарцистичните родители очакват от децата си да бъдат винаги най-добрите – първи по успех в класа, първи в състезанието. Въпреки това всички постижения на децата не се оценяват подобаващо, а се приемат като нещо дадено, едва ли не тяхно задължение да удовлетворяват високите изисквания на родителите си. Едно подмятане от рода на: „Добре, добре, да не си помислиш сега, че си специален!” може дълбоко да нарани душата на детето и да се породи завинаги у него чувство за малоценност.

4. „Искам да споделяш с мен, но ще правя каквото си искам с тази информация!”

Токсичните родители принуждават децата да споделят с тях всичко – до такава степен, че не им оставят лично пространство и ги карат да се чувстват виновни за това, че приятелите им знаят повече лични неща за живота им. Когато подрастващият най-после открие душата си пред родителя, той прави недопустимото:

- родителят споделя с роднини и близки казаното от детето и не вижда нищо лошо в това;

- родителят прави саркастичен коментар, с който засяга чувствата на детето.

5. „Хич не се мъчи да бъдеш по-добър, просто не те бива!”

Постоянните подценяващи и обидни коментари и подхвърляния са най-страшното оръжие срещу самочувствието на подрастващите. Токсичните родители правят това. Ако дъщеря им се харесва в някоя рокля, те й казват, че е за някое слабо момиче, а не за нея. Като същевременно я карат постоянно да яде и й подхвърлят: „Моля ти се, каква диета! Ама че глупост!”  Такива родители насаждат ужасни комплекси у своите деца.