Родителите (или възпитателите в домове), които не вземат присърце проблемите на децата, рискуват да ги превърнат в психопати, показват няколко независими психологически изследвания.

Проучването е установило, че децата, израснали в домове за сираци - където по принцип има остър недостиг на загриженост и топли чувства, се превръщат във възрастни с много емоционални травми. Изследването е установило също, че порасналите в институции малчугани, са склонни да проявяват емпатия и съчувствие много по-рядко в сравнение с деца, получавали адекватни грижи през първите години от живота си. 

Да бъдеш жесток и да не обръщаш внимание на чувствата на други хора, заедно с липсата на вина или съпричастност, са маркери на психопатията - личностно разстройство, характеризиращо се с трайно антисоциално поведение, липса на вина и съпричастност. При това състояние са налице тежки нарушения в характера и държанието.

В друго изследване са сравнени деца, отглеждани в домове, с деца, отгледани от приемни родители. Анализът на резултатите е показал, че приемните родители проявяват много повече съчувствие и съпричастност към проблемите на децата в сравнение с възпитателите в домовете.

Според ръководителя на изследването, д-р Катрин Хъмфрис, ако възпитанието на децата се осъществява с повече грижа и чувствителност, това ще помогне не само на тях, но и на обществото като цяло.

Най-добрият начин да се направи това е чрез внимателен подбор на възпитателите в домовете и приемните родители – техните качества и грижи трябва да съответстват на потребностите на децата. 

В друго изследване учените си поставят за цел да открият кои деца са с по-висок риск от развитие на психопатия. Те са открили, че момчетата с психопатични тенденции съобщават за по-малко желание да се включат в общия смях, който се носи около тях. За разлика от повечето деца и възрастни, момчета, изложени на риск от психопатия, не намират смеха за заразен.

„И все пак, нека да подчертаем, че децата не бива да бъдат етикетирани като психопати. Не бива да забравяме, че психопатията е нарушение на личността при възрастни. Въпреки това ние сме наясно, че някои деца са по-висок риск от развитие на психопатия, и точно затова изследваме функциите, които показват този риск", коментира ръководителят на изследването проф. Еси Видинг (Essi Viding).

Един от отличителните белези на психопатията - който може да се развие само в зряла възраст - е липсата на емпатия (способността за разбиране и споделяне на емоциите на другите на интуитивно ниво). Емпатията обяснява защо плачем, когато другите около нас го правят. Същото важи и за прозявката и, разбира се, за смеха. 

Да бъдеш безскрупулен и неемоционален е свързано с развиваща се психопатия в по-късен живот. Децата, които имат тази черта, заедно с разстройващо поведение, са тези, които съобщават за по-малко желание да се присъединят към смеха на другите.

За да установят дали липсата на емпатия може да бъде открита още в ранна възраст, психолози подбират 62 момчета на възраст от 11 до 16 години с нарушено социално поведение и 30 момчета на същата възраст без проблемни черти на личността, със сходни когнитивни способности, социално-икономически произход и етническа принадлежност.

Резултатите от изследването показват, че момчета с разрушително и грубо поведение най-малко имат желание да се присъединят към смеха на другите деца. Учените са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите, които показват, че особено когато става дума за мозъчната кора, където се обработват звуците, се проявяват ключови разлики в мозъците на по-малко емпатичните момчета. Те показват доста по-слаба активност в две области на мозъка, които отговарят за емоционалния отклик.