Научно изследване, публикувано в Nature, разкрива как ранните хора са развили екологична гъвкавост, която им е позволила да оцелеят в екстремни условия и да започнат глобалната си миграция от Африка преди 50 000 години.
Според ново изследване, публикувано в списание Nature и цитирано от Associated Press, ранните хора са развили способността да оцеляват в екстремни среди, което е позволило на Homo sapiens да започне глобалната си миграция извън Африка преди около 50 000 години.
Единствен по рода си вид
Хората са уникални сред животинския свят поради способността си да обитават почти всички екосистеми на планетата – от дъждовни гори и горещи пустини до арктическа тундра. Това широко екологично разпространение се дължи на тяхната изключителна адаптивност, която се е зародила още преди настъпването на съвременната епоха.
Произход и ранни миграции
Homo sapiens възниква в Африка преди около 300 000 години. Макар някои групи да са напускали континента и по-рано, трайни човешки селища извън Африка се появяват едва по време на голямата миграционна вълна преди 50 000 години, обяснява д-р Елинор Скери, еволюционен археолог от Института „Макс Планк“ за геоантропология в Йена, Германия.
„Какво е било различното този път? Защо тогава хората са били готови да се разселят по целия свят?“ – пита съавторката на проучването Емили Халет, археолог от Университета „Лойола“ в Чикаго.
Нов подход към древната адаптивност
Докато предишни теории предполагат, че един-единствен технологичен пробив или по-добро предаване на знания са отключили глобалната експанзия, настоящото изследване се фокусира върху способността за адаптация към различни среди – т.нар. „екологична гъвкавост“.
Използвайки данни от археологически обекти в Африка, датирани между 120 000 и 14 000 години, учените са моделирали какъв е бил локалният климат по време на човешкото обитаване. Оказва се, че преди около 70 000 години хората започват да живеят в значително по-сурови и разнообразни екосистеми.
От саваната до джунглата: как се променя човешкото поведение
„Получихме ясен сигнал, че Homo sapiens са започнали да се заселват в по-трудни условия – като гъсти тропически гори и сухи пустини – много преди голямата миграция“, казва Халет.
Тази екологична гъвкавост е ключът към разпространението на вида ни по цялата планета – способност да намираме храна, вода и подслон в коренно различни среди.
Само ние ли сме го направили?
Археологът Уилям Банкс от Университета в Бордо подчертава, че не само Homo sapiens са развили подобна адаптивност. „Важно е да не мислим, че само нашият вид е постигнал това“, казва той. Неандерталците и други хоминиди също са напускали Африка и са създавали дълготрайни селища в Европа и Азия.
Изводи и вечни въпроси
Изследването хвърля светлина върху причините за успеха на човешката миграция, но оставя открит въпроса защо само Homo sapiens оцелява до днес, докато други човешки видове изчезват.
