Как изкуството да улавяш мига удължава времето

17 юни 2019 г., 21:22
646

Нагласата е всичко. Снимка: Shutterstock

Чувството, че имаш цялото време на света, е наистина прекрасно. Жалко, че се случва толкова рядко. Но ако развием умението да се наслаждаваме на мига, можем да увеличим тези моменти и да променим усещането си за времето, смята Лора Вандеркам, лектор и автор на редица книги в областта на приложната психология. Представяме ви част от нейна лекция по темата.

Хората, които чувстват, че времето е в изобилие, подхождат към настоящето по два начина. Практически: научават се да бъдат там, където трябва, достатъчно навреме, за да могат да си починат. И по-трудното психологическо постижение: намират начин да се насладят на отрязъка от време, в който се намират.

Когато човек активно се наслаждава на настоящето, това разтяга чувството му за време. Когато се наслаждава, човек изпитва удоволствие, но същевременно оценява факта, че изпитва удоволствие. Това добавя нов пласт към обикновеното удовлетворение: признанието. Когато искаш времето да минава бързо, можеш да си представиш, че си някъде другаде. Когато искаш нещо да продължи повече, задържаш съзнанието си на мястото, където си.

Понятието за наслаждение се оказва ключово в областта на позитивната психология. Интересно е, че най-богатите преживявания на това чувство включват и съзнание за миналото и бъдещето, освен за настоящето. В книгата си Savoring: A New Model of Positive Experience Фред Б. Брайънт и покойния Джоуеф Вероф разказват за преживяването на Брайънт, когато е изкачвал висок планински връх.

Разбира се, той изпитал страхопочитание пред физическата му величественост. Но също така и чувството, че вероятно повече никога няма да стъпи на това място, тъй че направил нещо повече от това просто да се наслади на гледката. Той прегърнал приятелите си и им казал колко е щастлив да сподели този момент с тях. Върнал се назад в миналото и си спомнил гръбначната травма, която щяла завинаги да сложи край на катеренето му. Оставил ума си да отлети назад към времето, когато смятал, че никога няма да преживее този момент. След което проектирал себе си в бъдещето си представил как ще си припомня този момент. Благодарил на Бог, че му е дал възможност да преживее този момент и че е създал планините, които изкачваме. След което с желание да запомни този момент, той положил специални усилия да запамети сцената. Умишлено направил кръг, за да запомни всички малки подробности. Гората от трепетлики и смърчове и реката долу. Обърнал внимание на начина, по който чувствал дробовете си, и на ароматите около себе си. Усетил студа. Избрал си камъче за спомен. Помислил как ще сподели спомена с любимите си хора и си спомнил за покойния си дядо, който също бил планинар.

Брайънт и приятелите му не прекарали на върха повече от 10 минути. Но цялото това оценяване на момента направило преживяването много по-обширно. След слизането си от планината той започнал да работи с Веров върху изследването на това как хората успяват да уловят щастливите моменти.

Пренасянето в миналото и бъдещето били неразделна част от преживаването. Авторите на книгата са публикували и списък с начини, по които можем да се наслаждим на дадено преживяване. Той звучи изненадващо практично за част от научна статия, каквато е.

Например:

  • Да помислите как ще споделите спомена с други хора или съзнателно да усетите всеки аромат наоколо.
  • Да си припомните колко дълго сте чакали да се случи това събитие или да си спомните времето, когато много сте искали това да се случи.
  • Да опитате да бъдете по-будни, да поемате дълбоко въздух или да забавите темпото.
  • Можете да кажете на всеки друг колко цените този момент и колко сте щастливи, че другите са с вас.
  • Можете да си припомните, че нищо не е вечно – и затова трябва да се насладите на този момент сега.

Всяко едно хубаво събитие може да бъде задълбочено по тези съвсем изпълними начини. Брайънт, който е убеден, че оценяването на едно събитие е способност, която се придобива, има собствени тактики, за да я култивира.

Той преподава психология в университета „Лойола“ в Чикаго. Често професорите се оплакват, че трябва да преподават на студенти. Брайънт обаче си представя себе си в бъдещето, в старчески дом, с отслабващо здраве, неспособен да се справя сам с всекидневието си. Представя си как се връща назад в миналото и си мечтае отново да говори в аудиторията, да се чувства здрав и с буден ум. Какво ли не би дал да преживее един такъв ден... И изведнъж осъзнава, че днес е този ден. Не се налага да дава нищо, за да получи тази привилегия. Умът може да бъде невероятна машина на времето, която да използваме за да обогатим преживяванията си.

Друг начин да забавите времето и да оцените настоящето, е да планирате „бавни“ моменти. Изчиствайки календара от нещата, които не искаме да правим, можем да направим по-продължителни нещата, които искаме.

Ако не е възможно да отделите цял ден, може да опитате упражнението, което Браънт и Вероф наричат „всекидневна ваканция“. Всеки ден в продължение на седмица планирайте да правите нещо приятно за 10 или 20 минути. Например:

  • Да гледате залеза
  • Да седнете навън в заведение с чаша хубаво кафе
  • Да се отбиете в близката книжарница през обедната почивка
  • Да се разходите в парка

Изберете време, в което можете да сведете до минимум нещата, които отвличат вниманието ви – изключете телефона или го настройте на самолетен режим. Опитайте да обърнете внимание на да оцените всяко нещо, което намирате за приятно. Отбележете положителните чувства и изрично ги назовете наум. Активно изградете спомен за чувството и стимулите, свързани с него, затворете очи, задръжте чувството в съзнанието си и се опитайте да го изразите външно по някакъв начин. В края на седмицата си припмнете и седемте „ваканции“.

Истината е, че ние правим почивки от по 10 (и повече) минути много по-често. Само че ги запълваме с триене на имейли, скролване във Фейсбук или шетане из къщата. Когато съзнателно се застоим в свободните моменти, това ни напомня, че имаме такива моменти. И това ни дава чувството, че имаме повече време, отколкото моментите, в които то изтича през пръстите ни. Забавянето е съзнателно усилие, тъй че вие контролирате преживяването и имате по-ясно усещане за това, което се случва.

Но си стува да подчертаем, че не всички моменти от живота се поддават на забавяне. Бавенето понякога ознава покой, друг път – просто туткане. Не всички ситуации заслужават да се задържаме в тях. Хората, които летят често, се научават да пристигат точно навреме, за да не чакат излишно на летището. Малките деца, които бързо прехвърлят вниманието си от едно нещо на друго по естествен начин намаляват времето, прекарано в „досадни“ дейности.

Целта на забавянето е да се насладим на нещата, които са приятни. Да разберем, че имаме силата да разширим времето, когато наистина го искаме. Но времето не спира и никъде не можем да се задържим вечно. Хедоничната адаптация – което е човешката тенденция да привикваме дори с най-хубавите неща – означава, че след време дори гледката от един планински връх може да стане обичайна като изгледа от кухненския прозорец. Но за няколко минути, с правилната нагласа, може да бъде много повече.

Източник: TED

Коментари