Възпитаваме децата си, за да са добри. Когато майката вика на хлапето си, или го наказва да отиде в стаята си, тя не иска то да страда. Иска да му покаже как със своето поведение обижда околните. И основната ѝ цел е да възпита добър човек.
Има обаче огромна разлика да възпиташ дете, което се страхува да не наруши границите като свърши някоя беля, и това, което може да направи разлика между добро и лошо.
Когато детето порасне, родителите му няма да се непрекъснато около него и, ако те искат то да взема правилни решения, когато те не бдят над главата му, трябва някак да го стимулират да не се страхува да не сгафи, а да действа.
1. Не залагайте на страха
Много родители крещят и за тях това е единственият начин да накарат детето да направи нещо както следва. Този подход, разбира се, работи.
Когато се нахвърлят върху детето всеки път, когато то прави нещо, което те не одобряват, поведението му се променя. Това дете запечатва в съзнанието си всеки факт, който разгневява родителите му и, когато е убедено, че те няма да го „хванат“, че го прави.
Нещо се случва в глава му, когато го заплашвате, за да бъде добро. То престава да забелязва ефектът от поведение си върху околните, вместо да се фокусира върху последиците. Стреми се да бъде добро, само и само да избегне неприятностите, вместо да реши какво да направи и как да постъпи.
И то ще е добро само докато вие сте наоколо. Но не и винаги. И щом си обърнете гърба, поведението му ще става съвсем различно.
2. Оставете детето да избира
Децата не са лоши. Дори най-малките бебета, които са около 14 месеца опитват да помогнат на хора, изпаднали в беда.
Добротата е вродена още от самото раждане. Ние сме социални животни и искаме да помагаме.
Един от най-бързите начини да убиете тази вродена доброта, е като карате насила детето да прави едно или друго.
Децата са по-склонни да помогнат на някого, ако сами вземат решение да действат. Експерименти доказват, че ако вие карате хлапето да направи нещо добро за друг, то ще направи минималното. Ако обаче го оставите да действа както само реши, ще надмине вашите очаквания.
3..Учете детето да контролира емоциите си
Помните ли, че казах, че децата по природа са добри. И пак си го припомнете, когато произнесете: „Това не може да е моето дете!"
Не си мислете, че понеже детето е добро, не може да има лоши прояви.
За тях винаги има причина. И една от основните са емоциите му.
Детето често побеснява. Има мощни импулси, вика и се тръшка от яд. А, когато човек е завладян от емоции, без значение от възрастта, постъпва по различен начин и не винаги взема правилни решения.
