Случвало ли ви се е да се сблъскате с грубост - внезапна, груба, нетактична, непотърсена? Някой изведнъж повишава глас, преминава границите, хвърля саркастични фрази, а вие замръзвате, без да знаете как да реагирате. На момента не сте могли да реагирате, както ви се иска, а после у дома се сещате за поне 10 неща, които сте можели да кажете. Всъщност една-единствена фраза е достатъчна. Нея агресорите не могат да понесат.
Какво прави грубиянството толкова неприятно?
Хулиганът не иска да води разговор. Той иска да доминира, да унижава, да предизвиква реакция. Той се храни с емоциите на другия човек - недоумение, гняв, объркване. Неговата сила е във вашата реакция и във вашата слабост.
Затова най-добрата защита е да не давате това, което иска той. Не спорете. Не се оправдавайте. И спокойно да отблъснете атаката - като щит.
Фразата, която обезоръжава:
„Това звучи грубо. Наистина ли искаше да го кажеш?“
А ето и защо работи:
Тя не е агресивна, но веднага поставя акцент върху грубостта.
Тя изважда човека от равновесие - той трябва да мисли.
Тя премества диалога към осъзнаване, а не към емоция.
Не дава повод за конфликт, но създава огледало: ти го каза - ти помисли за него.
Как реагират агресорите?
Фраза като тази нарушава обичайния сценарий.
Хулиганът очаква от вас друго – да замълчите (той печели), да се ядосате (той ще отвърне двойно), да се оправдаете (той ще продължи да настоява).
Но вместо това той чува учтивото, но твърдо: „В момента се държиш грубо с мен. Сигурен ли си, че това е уместно?" Това предизвиква неловкост, пауза, колебание. Дори най-грубият човек се замисля за секунда. И това е достатъчно, за да си възвърнете позициите.
