Ако се чувствате безпомощни, когато детето ви изпадне в нервна криза или се тръшне, защото иска или не иска нещо, не сте сами. Рано или късно всеки родител се изправя пред подобно предизвикателство. В случая най-важното е да успокоите детето си, без да наранявате чувствата му. Специалистите по детско развитие съветват:

1. Позволете на детето да изрази чувствата си.

Емоционалните сривове са нормални и за децата, и за възрастните. Понякога се случват. Ако детето ви е в безопасност, оставете го да изрази чувствата си, не се стремете непременно да го успокоите. Дайте му време и пространство да се успокои. 

2. Не обвинявайте детето.

Емоционалните сривове (особено на публично място) обикновено се съпътствани от публичното неодобрение. Все ще чуете някой коментар, ще усетите недоброжелателни и критични погледи на гърба си. Не позволявайте на това допълнително да ви изнервя или да си го изкарвате на детето. Няма да се чувствате засрамени, ако сами не си го позволите. Най-важно е детето ви, а не хората наоколо. Дори детето да крещи и да изрече лоши думи, помнете, че в такъв момент нещата не са лични, емоцията не е насочена към вас. Запазете спокойствие и оставете детето да се успокои.

3. Помогнете на детето си да избегне гнева.

Ако детето започне да се ядосва, че не може да си обуе обувката например, не го оставяйте да се бори само̀, а му помогнете да се обуе – така ще го успокоите и ще избегнете нервния срив.

4. Прегърнете го силно.

Силната прегръдка дава усещане за сигурност и спокойствие. Дори да не сте съгласни с поведението на децата си, така ще им покажете, че могат да разчитат на вас и вашата подкрепа.

5. Подберете правилните думи.

Специалистите казват, че колкото по-силно плаче/крещи детето, толкова по-тихо трябва да говорите вие. Но е важно какво точно казвате. Обяснете, че с крещене и ритане няма да получи каквото иска. Повтаряйте го, докато ви чуе. След като се успокои, можете да поговорите и за проблема.

6. Накарайте детето да се чувства сигурно и спокойно.

В напрегнатия момент опитайте да насочите вниманието на детето към нещо, което ще го успокои и разсее – любима играчка, картинка, каквото и да е, което ще привлече вниманието му. Не забравяйте да говорите с тон, който изразява изненада: „Я! Гледай каква симпатична картинка!” или „Я! Виж мечето как се е озовало тук!” Ще се уверите, че върши работа.

7. Предложете на детето да си похапне или да поспи.

Помислете си колко е ужасно чувството на глад, със сигурност води до раздразнение. Безсънието също. Представете си сега, че детето ви е гладно, и уморено едновременно – е, вече не е толкова странно, че се „тръшка” и не иска да ви чуе, нали? Ако случат е такъв, няма смисъл да се опитвате да го успокоите, а го нахранете или приспете.

8. Владейте се.

Със сигурност понякога родителите си изпускат нервите и крещят на децата си. Старайте се обаче тези моменти да бъдат сведени до минимум. Подобно поведение или ще изплаши детето, или ще го разгневи още повече. Поемете си дълбоко въздух. Пребройте до 10. Излезте за малко от стаята. След това се заемете със ситуацията. Така ще дадете добър пример на детето си – нещата не се решават с истерии.

Цветелина Велчева