Справянето с вината след разрив с близък е един от най-трудните психологически процеси, защото обществото и биологията ни програмират да вярваме, че семейството е „свещено“, независимо от цената. А това невинаги е така.
На родителите си дължим уважение, но не и любов и подчинение.
На братята и сестрите си дължим уважение, но не и любов и подчинение.
На децата си дължим подкрепа, но не на всяка цена.
На партньора си не дължим нищо, ако ни принуждава да бъдем в токсична връзка, която ни погубва.
И все пак, дори да знаем, че сме постъпили правилно, разривът с близък човек е доста труден и разрушителен. Затова е добре да знаем как да се справим с това изтощително чувство:
1. Разграничете здравословната и от токсичната вина.
Здравословната вина се появява, когато реално сте наранили някого неволно. Тя се лекува с извинение.
Токсичната вина е инструмент за контрол. Ако изпитвате вина, защото сте поставили граница или сте спрели да позволявате да ви обиждат, това не е вина за извършено зло, а страх от чуждото неодобрение.
2. Приемете концепцията за приемане на фактите.
Често вината идва от илюзията: „Ако бях по-търпелив/а, те щяха да се променят“. Приемането на фактите означава да признаете, че другият човек е такъв, какъвто е, и вие нямате силата да го „поправите“. Радикалното приемане ви освобождава от отговорността за чуждите реакции. Бъдете сигурни, че такъв човек никога няма да се промени. Колкото и търпеливи да сте, колкото и време да му дадете, на колкото и празни обещания да повярвате.
3. Преосмисляне на постъпката.
Вместо да се измъчвате от саморазрушителни мисли като: „Аз изоставих семейството си“, опитайте друго. Приемете го така: „Аз избрах собственото си психично здраве!“
4. Изплачете загубата и се разделете с илюзиите.
Вината често е маскирана скръб. Вие не тъгувате за реалния човек (който ви е наранявал), а за идеята за майка, баща или сестра, които никога не сте имали. Позволете си да изплачете тази загуба, без да се опитвате да я запълните с фалшиво примирение или чувство на вина.
5. Прилагайте „Техниката на писмото“ (без изпращане)
Напишете писмо до човека, с когото сте прекъснали отношения. Излейте всичко – болката, причините за тръгването и дори обичта си. Прочетете го на глас пред огледалото или на терапевт. Това помага на мозъка да „затвори страницата“ и да разбере, че решението ви е било логична последица, а не каприз.
6. Изградете себе си наново чрез подходящите хора
Психологическата устойчивост идва от подкрепата. Обградете се с хора, които ви уважават и ценят. Когато видите как изглежда здравата връзка, вината към токсичната постепенно избледнява, защото разбирате колко много ви е липсвало.
Разривът невинаги е „край“, понякога е „необходима дистанция“. Ако вината стане непосилна, помислете за консултация със специалист, който да ви помогне да си простите и да продължите напред.
