Снимка: Shutterstock

В повечето случаи родителите се притесняват, когато детето им е твърде свито и срамежливо, стои встрани или умишлено е игнорирано от връстниците си. Но има и една друга страна, която понякога се подценява. Става дума за децата със „силен“ характер.

Често справянето с тях се оказва изключително трудна задача. Проблемът е, че родителите трябва хем да намерят начин, с който да контролират поведението в границите на разумното, хем да се намесват изключително деликатно, за да не увредят психиката на детето и да не стигат до авторитаризъм.

Въпросът „Как да се държа със сина ми, който обича да се налага на всички – на връстници и възрастни?“ се прокрадва все по-често и не бива да се подминава. Ето съветите на психолога и психотерапевт Розана Мартин от педиатричната болница „Анна Майер“, Университет във Флоренция.

Снимка: Shutterstock

Какво се крие зад това поведение

„Зад това внушително и очевидно „всемогъщо“ поведение на детето често се крие трудността му да се справя с реалния свят и страха от откъсване от референтната фигура на родителя, особено от майката, за да предприеме своя истински емоционален растеж“, обяснява експертът.

По време на този процес детето неизбежно среща трудности, на които може да реагира по различни начини. „Има такива, които се вглъбяват в себе си, срамежливи са и открито предпочитат защитата на родителската фигура. Други опитват да се утвърдят чрез превъзходство, предприемайки едно „по-твърдо“ поведение, сякаш сами искат да се убедят, че може лесно да се измъкнат от черупката си, като същевременно контролират собствените си емоции. Неслучайно това са деца, които на входа на детската градина не плачат и очевидно не изглеждат в затруднение. Но всъщност те също реагират на болката от раздялата, само че по друг начин“, посочва Розана Мартин.

Според нея, силовото поведение на детето се използва от него като инструмент за успокояване на несигурността и примка, с която да държи всеки привързан към себе си. „То действа на принципа: „Ако всеки прави това, което аз казвам, не рискувам да остана сам“, от страх да не загуби хората, които обича и в стремежа си да ги задържи наблизо“, коментира специалистът. Следователно „силните“ и „слабите“ не са нищо повече от две страни на една и съща монета и не характеризират положителни или отрицателни аспекти, а просто са различни стратегии за реагиране на растежа.

Причината за такова поведение може се крие и в семейството. Например, ако бащата присъства по-малко в двойката и се установят много близки отношения между майка и дете, за детето ще бъде по-трудно да се откъсне от майката и да еволюира. По същия начин, ако реакциите на гняв и агресия често се използват в дома, то разбира, че определени нагласи могат да се използват, за да се утвърди пред другите.

Как да се справим, когато детето проявява „твърд“ характер

1. Не се страхувайте от неговата агресия

Често родителите, страхувайки се от реакциите на детето, избягват да му противоречат или да поставят граници, без да осъзнават, че по този начин го издигат до ролята на малкия тиранин в семейството.

2. Не се съобразявайте с всяко искане

Важно е родителят да е наясно с възпитателните си цели и да следва пътя, който е избрал, без да се поддава на какъвто и да е протест. Например, ако детето настоява да си ляга по-късно от установения час, трябва спокойно да му обясните и придружите до леглото, където да поиграете или прочетете приказка, без да правите изключения от графика.

„Със сигурност е по-уморително да бъдеш авторитетен и да поддържаш тази позиция, особено когато си се прибрал уморен от работа и имаш още куп проблеми на главата. Но именно с последователността на поведението на родителя, детето ще научи основните правила. Ако оставим командния скиптър в неговите ръце, то ще разбере, че арогантността и настоятелността са начините, по които винаги може да има на разположение всички и всичко“, обяснява психотерапевтът.

3. Отнасяйте се еднакво към братята и сестрите

Родителите често са склонни да бъдат по-твърди с първородното дете („Ти си голям, трябва да бъдеш търпелив, той е все още малък!“) и малко по-толерантни към следващото, без да осъзнават че по този начин подхранват егоцентричността и арогантността на едното дете за сметка на другото.

4. Не позволявайте да ви възпира чувството за вина

Това много често се случва на работещи родители, които са били през почти целия ден далеч от детето. След като се приберат у дома, те са склонни да оставят детето да прави, каквото то реши, сякаш за да оправдаят отсъствието си от живота му. Това обаче е проява на слабост, която детето веднага осъзнава и се възползва, за да доминира. „Нека оставим настрана чувството за вина и поставим емоционалното, но авторитетно поведение като го накараме да разбере, че родителят знае какво трябва да се направи. И той, а не детето контролира ситуацията“, казва Розана Мартин. Така ще му помогнем да преодолее несигурността си.

Снимка: Shutterstock

5. Помогнете му да се социализира правилно

Ако в парка, докато играе с връстниците си, детето винаги иска да е първо, да не спазва реда и да се налага, добре е да изслушате причините му за това поведение. Накарайте го да се постави на мястото на другите и го помолете да ви каже как би се чувствало в тази роля и дали няма да е тъжно, обидено и ядосано от подобно поведение.

6. Не се съгласявайте винаги с него

Ако то ви каже нещо неприятно за учител или друг възрастен, който има някаква роля в живота му, не сте длъжни на всяка цена да се съгласите с неговата версия. В желанието си да му угодите и да не го разочаровате, може би сте склонни да пропуснете тези коментари покрай ушите си или да одобрите неговото мнение по въпроса. По-правилно е обаче да научите детето да има положителна представа за фигурите на възрастните, в противен случай то лесно ще повярва, че е „всемогъщо“ и ще се държи по същия арогантен начин към тях, какъвто използва и сред връстниците си.

По материали от Nostro figlio / Новите родители