Как да поддържаме контакт с детето, ако сме далече

31 януари 2019 г., 11:20
494

Снимка: Guliver / iStock

Малките деца добре помнят тези, които виждат всеки ден. И е добре най-близките да  се виждат редовно.
Всеки е присъствал на ужасната сцена – майката се прибира от 3-месечен гурбет, а собственото ѝ дете я посреща с писъци, широко отворени от ужас очи, тича и се скрие в полата на баба си.

Детето на 1-годишна възраст не забравя роднините си и не се стряска и плаши от гостуването им, ако се е виждало с тях 2-3 пъти седмично. 
И, колкото хлапето е по-голямо, толкова по-дълго помни човека, с който си е играло и е разговаряло.
Днес обаче често се налага дори най-близките за него хора да отсъстват по месец-два и повече и възниква въпросът, как родителите да поддържат контакт във времето на раздялата.

Ето някои съвети от психолога Юлия Горбачева.

Снимки и албуми

Преди години снимките са били тези, които са пазели спомена за роднини и близки, които живеят далеч и детето рядко има възможност да види. Те са му напомняли за събития, свързани с тях. И така дори най-малките са помнели и можели да назоват баба и дядо, които живеят в провинцията. Честото разглеждане на албумите поддържало връзката жива. 
Децата обаче съвсем различно възприемат снимката от реалния човек, който се движи, говори и общува с тях. И, ако детето е около година, ще му трябва време, за да свикне с човека, който не е виждал на живо, а е гледало единствено статичното му изображение. 
Същото е положението, ако този човек е гостувал един път месечно на семейството. За да се установи контакт, ще е нужно време.

Продължава на страницата на Новите родители.

Коментари