Ще споделя и една случка по темата. Бяхме в къщата на приятели и 6-годишната ми тогава дъщеря трябваше да се извини на друго дете. А тя е много инатлива. Крещеше, въпреки че се извини, но отказа да продължи с останалите стъпки - а те наистина са трудната част. Аз седнах на пода и я прегърнах, което продължи вечно, до момента, в който тя продължи с останалата част от извинението. Можехме да се приберем вкъщи, можех да се предам, тъй като цялата случка беше засрамваща за мен като майка, но проявих търпение и тя се извини както трябва. А знаете ли кое беше най-хубавото? След това никога не ни се случи подобно нещо. Когато си тръгвахме, си мислех, че приятелката ми ме мисли за откачена майка, но знаете ли какво? Тя ми каза, че й е харесало как съм държала на своето и не съм се дала, както и че за нея това ще бъде пример и ще използва метода със своите деца.
(Забележка: Важно е да запазите спокойствие и да не засрамвате детето - това не е наказание, а просто модел за мило поведение.)
Минаването по тези стъпки на извинението помага на децата да разберат за какво съжаляват и ги кара да мислят какво биха направили вместо това следващия път. Често децата повтарят едни и същи поведенчески модели, защото така са свикнали и никога не са мислили по въпроса от друга гледна точка.
Понякога е доста трудно да възпитаваме децата на определени неща, а най-добрият начин си остава личният пример. Затова, когато трябва да се извиня на някоя от дъщерите си, използвам същия метод.
