5. Ако заплашвате детето, че ще го накажете, трябва да го направите.

Ако родителят заплаши да накаже детето, трябва да го стори. Ако постоянно използвате фрази като: „Ще дойде да те вземе мечката!”, „Ако не слушаш, ти взимам всички играчки!”, „Ще те дам на Торбалан!” и други такива, е повече от ясно, че те няма да се случат, и в един момент детето вече знае това. Поради тази причина подобни заплахи губят от тежестта си, а вашият авторитет също олеква. Освен това детето скоро ще престане да вярва на думите ви, което може сериозно да разклати ценностната му система и представите му за правилно е грешно, вярно и невярно. Затова е по-добре да се заканвате само с изпълними неща. Например, ако сте навън и детето се държи лошо, заплашете го, че ще се приберете веднага, ако не слуша. И го направете, ако не подобри поведението си. Така следващия път ще знае, че заплахите могат да станат реалност.

Разбира се, можете да избегнете наказанието, ако само заплахата от него е дала ефект. Въпреки това е необходимо да обясните на детето защо поведението му е недопустимо.

6. Когато не знаете кой е виновен, накажете всички.

Ако сте майка на две и повече деца, понякога се налага да се превърнете в истински детективи, за да разрешите поредния заплетен случай. Ако не сте сигурни кое от децата е виновно, не наказвайте само едното. Измъкналият се ще си създаде грешна представа за недосегаемост. Ако детето ви е с приятел, скарайте се само на него, не прекрачвайте границата към чуждите деца. Когато останете насаме, обяснете на своето по-задълбочено кое не е редно да се прави.

Ако наказвате само едното дете, винаги има възможност да не е било виновно то, а това със сигурност няма да му се отрази добре. Ще расте несигурно и в страх, че дори когато не си виновен, може да си изпатиш. И обратно, виновникът може да порасне с чувство за недосегаемост и съзнание, че каквото и да прави, все ще му се разминава, а някой друг ще опира пешкира вместо него.

7. Децата трябва да се наказват само за актуални действия, не за минали.

В детския мозък съществува следната връзка: „беля – наказание – прошка – забрава”. Ако нарушите веригата, съществува опасност от сериозно объркване. Ако постоянно се карате на децата си за някакви отминали събития, няма да пораснат силни и уверени хора. Няма да смеят да направят нещо ново от страх, че може да им се скарате, и ще предпочитат познатото и изпитаното. Освен това ще им бъде наистина трудно да си взимат поука от стари грешки. Вместо да си взимат поука от тях, просто ще се фокусират върху им със страх.

Дори ако откриете след време, че детето ви е направило нещо много лошо, не реагирайте. Психолозите препоръчват да не предприемате нищо, защото няма да има желания ефект. Просто обяснете на детето защо смятате, че е постъпило нередно, но без наказания.

8. Наказанията трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето и хобитата му.

Системата от наказания трябва да бъде ясна, уместна и добре балансирана. Не давайте едно и също наказание за лош успех в училище и счупен прозорец. За дребни провинения – дребно наказание. За по-големи прегрешения – по-сериозни наказания. Освен това трябва да имате предвид възрастта на детето и любимите му занимания. Например ако е по-голямо и е пристрастено към социалните мрежи, ограничете му достъпа до тях. А ако те не представляват интерес за него, ще трябва да измислите нещо друго. Ако обича да играе на игри, отнемете му това право за една седмица. Ако обича да излиза с приятели, сложете му по-ранен вечерен час за две седмици.

Дете, което получава едно и също наказание за различни провинения, не може да изгради добра ценностна система, защото не прави разлика между тежестта на постъпките си и трудно различава доброто от злото.

9. Не използвайте лоши или обидни думи.

Ако детето счупи вазата, не му казвайте: „Колко си кьопав!”, вместо това кажете: „Това ще го почистиш сам!”. Лошите или обидните думи обикновено излизат от устата ни в момент на силна емоция. Със сигурност ви се е случвало да обидите някого и после да съжалявате за казаното. Само че на децата тези неща се отразяват малко по-силно, отколкото предполагате. Психолозите казват, че някои родители дори не си дават сметка колко силно нараняват децата си с думи. Затова препоръчват да се използват възможно най-много неутрални думи.

По-чувствителните деца, които постоянно са обиждани от родителите си, ще пораснат с чувство за малоценност и ще развият редица комплекси.

Цветелина Велчева по материали от Brightside