Какво причинява щастието на портфейла ни? На мозъка ни? На тялото ни? Защо чуваме думите „щастие” и „добруване” все по-често в общественото пространство? Основателят и директор на американския Център за невроикономически проучвания – професорът по икономика, психология и мениджмънт Пол Зак обяснява за Си Ен Ен.
Еволюцията не се вълнува от щастието. Повечето същества живеят на ръба на оцеляването и правят всичко възможно, за да се задържат още един ден на тази земя. И въпреки това много хора искат да бъдат – и често са – щастливи. Как успяхме да постигнем това?
Цяло десетилетие провеждах неврологични експерименти, за да разбера защо през по-голямата част от времето хората са морални същества. Очакваме от останалите да бъдат честни, достойни за доверие и добри и побесняваме, когато не оправдаят очакванията ни. Проучванията ми показаха, че един доскоро игнориран химикал в мозъка на хората – окситоцинът, мотивира моралното поведение. Той го постига, като създава в нас чувството за емпатия. Когато сме емоционално свързани с другите, се отнасяме с тях добре. Изследванията ми показаха, че това е така дори между напълно непознати.
Преди повече от 2000 години Аристотел е казал, че моралът се заражда, когато живеем в общност с други хора. Експериментите ми потвърждават това. Аристотел е смятал също и че моралният живот е това, което ни прави щастливи. Реших да проверя дали това е вярно.
Открих, че хората, които освобождават най-много окситоцин в организма си – наричам ги „окситоцинови адепти” – са по-доволни от живота си от останалите. Защо? Защото имат по-добри взаимоотношения от всички видове – романтични, приятелства, семейни. Те дори дават повече пари на непознати в рамките на лабораторни експерименти. Молекулата на морала се оказа и молекула на щастието. То, като цяло, наистина се заражда в отношенията с другите хора. Ние, все пак, сме социални животни.
Логичната стъпка бе да проверя дали мога да „хакна” молекулата на щастието.
Има данни, че при животните постоянното освобождаване на окситоцин приучава мозъка да го произвежда по-лесно. С други думи, е възможно да се научим да бъдем щастливи.
Започнах, като спрях да се ръкостискам с хората. Експериментите ми показаха, че докосването провокира освобождаването на окситоцин, затова замених ръкостискането с прегръдка. Да, с всички – дори при първа среща. Открих, че след прегръдката хората се отварят и се свързват с мен много по-добре, отколкото преди да започна да правя това.
