На всеки се случват лоши неща. Когато почине наш близък, е нормално да скърбим. Стават, разбира се, и хубави работи. Бизнесът изведнъж тръгва рязко нагоре и слънцето в живота ви отново изгрява.
През повечето време обаче нещата, които ни се случват, не са категорично позитивни или негативни. Просто случки. Дали ще позволите те да ви направят щастливи, или нещастни обаче, зависи изцяло от нагласата ви.
Всеки има определени убеждения за това какво различните събития означават за него или нея. В повечето случаи обаче хората приемат тези си убеждения за обективна реалност и за непроменими природни закони.
Лесно е обаче да разберем, че събитията означават нещо различно за различните хора. Например може да работите с двама търговци, които правят посещения по домовете. Единият си мисли:
„Посещенията означават срещи с много нови хора.”
А другият е убеден, че :
„Посещенията означават обиди и отхвърляне.”
Ясно е, че първият търговец ще бъде по-успешен в начинанието си, защото нагласата му ще му позволи да се наслаждава на процеса. За втория продажбите ще носят само стрес и негативни емоции.
Най-важното при тези две нагласи е онова, което не се изразява пряко. В първия случай се подразбира „...и затова се чувствам добре”, а във втория – „...и затова се чувствам зле.”
Това просто наблюдение ни дава едно мощно оръжие, което може да ни осигури трайно доволство на работното място.
Всеки път, когато се чувствате нещастни заради нещо, което ви се случва, поспрете и се запитайте: „Каква е нагласата, която създава негативното чувство, което изпитвам?”. Процесът на откриването й ви дава власт над емоциите. Ето един пример.
В началото на седмицата изпратих свой ръкопис на издателя си. Той не ми е отговорил и до днес. Зная, че книгата е най-добрата, която съм писал досега, но въпреки това се чувствам нервен и притеснен.
Затова се запитах: „Коя нагласа ме прави толкова нещастен?” Открих, че тя е следната – „Ако не получа незабавна похвала от издателя си, значи той не харесва книгата... и затова се чувствам нещастен.”
В мига, в който си записах това, осъзнах колко е смехотворно. Истината е, че засега още дори не знам мнението на издателя. Нещо повече – дори той да реши, че книгата не струва, аз си знам, че тя е най-доброто ми творение.
Нещо повече – сега, когато открих убеждението, което създава проблема ми, мога да го победя с позитивна нагласа, която носи усещането за щастие. Например:
• „Написването на книга е голямо постижение... и затова се чувствам щастлив.”
• „Книгата ми ще е от полза за милиони хора... и затова се чувствам щастлив.”
