Един от най-важните въпроси в днешното общество е намаляването на тревожността.

Ако вярвате на сухата статистика и внимателно се огледате, а след това сравните околния модерен живот с това, което беше 50, 100, 150, 200 и т.н. години назад, можете да видите, че животът на хората е станал много по-безопасен и по-удобен отпреди.

В крайна сметка ако знаете поне малко история, ще се съгласите, че само преди 100-200 години човек е имал много пъти повече причини за страх и безпокойство, но човешкият мозък е програмиран да се страхува и освен това мозъкът на съвременния човек е устроен точно по същия начин като мозъка на човек, живял преди десетки и стотици хиляди години, когато е имало много повече причини за страх.

Нашият мозък вярва, че страхът е полезен, тъй като предпазливостта (като разумен отговор на страха) запазва и удължава живота ни и затова постоянно търси причини за постоянна тревожност (с това се занимава отделен орган, наречен амигдала).

Мозъкът ни кара да четем новините, да намираме там огромно количество причини за тревога и да си представяме страшни картини за това как последствията от тази новина ще застрашат живота и благополучието ни или живота и благополучието на нашите близки.

Сякаш нещо невидимо кара нашия фокус на внимание трескаво да търси причини за безпокойство в околното пространство, рови се в миналото ни и търси там причини за бъдещи неприятности, а след това преувеличава тези възможни неприятности във въображението ни.

Мозъкът има вредния навик да се тревожи

Като цяло мозъкът работи неуморно с невидими ръце, избирайки причини за страх за нас, а за някои вече се е превърнало в тревожни разстройства, за други има състояние, близко до това, а повечето от нас просто постоянно се тревожат за дреболии и дори смятам, че е разумно.

И всичко би било наред, ако състоянията на страх и тревожност не бяха толкова разрушителни за тялото ни и опасни за самореализацията ни в живота, защото всеки път, когато се тревожим, в тялото ни се случват процеси, които не са много здравословни за здравето, свързани с това как действат хормоните на стреса, защото всяко безпокойство е малък стрес за тялото, а ужасът и паниката са огромен стрес.

Грижа, предпазливост, безпокойство, тревога, паника, ужас - всичко това са само различни интензитети на една и съща основна емоция под общото име СТРАХ. И ако страхът с ниска интензивност е доста полезен за нас (грижа за себе си, здравето си, близките, хората, света като цяло, внимание, разумна тревожност и т.н.), то страхът с висока интензивност определено е травмиращ и за двете – и за тялото и за психиката като цяло.

Благодарността е лекарството против страха

Ето защо толкова много съзнателни хора, които се интересуват от личностно развитие, лично щастие и самореализация в днешния свят, са изправени пред задачата да се научат да взаимодействат със страховете си, да ги управляват и да намалят интензивността на личната тревожност и при най-малкия повод.

И сега най-важното твърдение в този текст: Най-доброто лекарство срещу страха е благодарността, но за съжаление повечето не осъзнават това.

Не осъзнават такава проста умствена формула и това, че най-надеждният начин за намаляване на тревожността е състоянието на благодарност.

И аз виждам как много от тези, които сега четат това, се усмихват недоверчиво, защото лечението на тревожността не може да бъде толкова просто!

Но това е случаят, когато „простото“ всъщност не е толкова просто, колкото изглежда.

Запознати ли сте с благодарността? Не хипотетично и теоретично, а лично ваше? Това, което  е присъщо именно на вас и се усеща от вас като лично приятно преживяване?

За съжаление, важността на състоянието на благодарност не се оценява достатъчно от много от нас и много често и конкретно се обезценява.

Ние живеем в свят, където е изгодно да се изпитва страх и неизгодно да се изпитва състояние на благодарност. Научили са ни на неправилна причинно-следствена връзка. Научили са ни, че в началото ние трябва да направим нещо хубаво, а след това да кажем “благодаря”

Много от нас вярват, че трябва да благодарим на други хора само след като другият направи нещо за нас, което ще задоволи нашите лични желания.

Много от нас приемат комфорта, в който живеем, за даденост.

Точно сега, четейки тази статия (и много други статии в този и други сайтове), е малко вероятно да се почувствате благодарни за огромното количество ползи, които интернет е донесъл и носи в живота ви, и, много вероятно е често да обръщате внимание до отрицателни страни, нали така?

Благодарност: Благо-даря

Научили са ни да благодарим постфактум.

«Отначало направи за мен нещо хубаво и само тогава ще получиш моето «благодаря». И то в повечето случаи само на думи, а не на ниво чувства – именно по това правило живеят повечето.

А ако всичко работи по друг начин? Отначало да е благодарността, а после получаването? И ако благодарността е ключът към получаването на някакво благо? Замислете се, та самият строеж на думата намеква за това: БЛАГО-ДАР-НОСТ.

Отначало е „благодарността“, а след това „благо в дар“.

И какво ще стане, ако благодарим не после, а преди.

Още от сега започнете да благодарите, ПРЕДИ да получите нещо.

Още от сега нататък, спрете да благодарите само на думи. Благодарете на ниво чувства.

Много хора използват „празни думи“ (т.е. думи, които не са подкрепени от подходящо чувство) и след това се чудят защо „благодарността не работи“.

„Празните думи“ не работят, защото дума, която не се поддържа от подходящо състояние, е просто като обвивката на бонбон. Няма емоция - няма да има и действие, защото емоциите са спусъкът на действията.

Как да развием чувство на благодарност: упражнение за помощ

Забелязали ли сте, че с искрено благодарни хора искате да споделите нещо хубаво. Искате да им подарите нещо. Да им направете някакво добро.

Имате ли приятели, за които може да се каже, че са много благодарни хора? Искате ли да направите нещо добро за тях?

Можем да кажем с увереност, че искаме да споделяме с благодарни хора. Това е един от неформулираните все още закони на човешката психика.

А сега упражнение за развиване на чувството на благодарност...