Сравняването с негови връстници също е деликатен момент. Самите деца, особено с нарастване на възрастта, непрекъснато се сравняват помежду си. Ако често чуват “Виж Иван пак се е справил по-добре”, “Не можеш ли да си като другите?”, това може да им подейства обезкуражаващо, да приемат, че са по-несправящи се, и да си създадат нагласа към провал.
Както негативното сравнение, така и стимулирането детето винаги да е първо
водят до нереалистични очаквания. Ефективното послание е за нещо конкретно, с баланс между похвалата за „точно това, което си постигнал“, и стимулирането на желание за още повече, за победа.
Но не победа на всяка цена и във всичко – а според реалните възможности на детето. Едно от много важните умения е и човек да може да приема загубата, без да преживява прекалено силни емоции. Защото животът не е само низ от успехи и победи, нали?
Автор: Маргарита Бакрачева
