Наказанието не е лошо нещо, но не и за тригодишен малчуган, по-скоро за деца над пет години.
Наказанията трябва да се дават заради нарушаване на правилата, а самите правила да бъдат точни, ясни, разбираеми и казани навреме. Да се наказва е добре, като лишите малкото от нещо хубаво, а не да го карате да прави нещо неприятно.
Системата на наказанията тригодишното хлапе едва ли ще разбере. И самите ситуации, в които то се държи лошо, могат да бъдат разделени на две групи: то не се справя с нещо и това е своеобразен вик за помощ или защитава някакви свои ценни неща.
Когато го шляпнем, все едно му съобщаваме, че да се търси помощ е лошо, че сега ТО е лошо, като и че насилието е нещо приемливо. Да го изпратим в ъгъла или да го сложим да седи на стола е съвсем същото, плюс това, че си разваляме и отношенията. Представете си как се чувства в този момент детето: то е изоставено, необичано, лошо… От друга страна родителите са длъжни да очертават границите, да показват че „аз знам своите ценности и ги защитавам, ти знаеш своите и ги защитаваш“.
