Много често проявите на любов и грижа са нежни и едва загатнати. Често, уви дори не ги забелязваме.
Ние обаче сме сигурни, че в това отношение родителите са най-добри. И тази малка и трогателна история го доказва.
***
- Ти ли ще ми даваш уроци?
Антъни се загледа в дъщеря си и премести стола си по-близо до нея.
- Помниш ли какво правеше почти всяка една нощ, когато бе малка? Преди да заспиш?“
- Четях под одеялото си с фенерче.
- И защо не светваше лампата в стаята?
- За да те накарам да си мислиш, че спя, докато тайно поглъщах книгите…
- Никога ли не си се чудила за това твое фенерче?
- Не… трябваше ли?
- Е, това твое фенерче изгасна ли някога през всички тези години?
- Не… - отвърна озадачена Джулия.
- Кой според теб сменяше батериите през цялото това време?
Автор: Марк Леви
