ТОГАВА САМО ГОРЧИЦАТА
Габровец купува колбаси. Подават му и кутийка горчица.
— Но аз не искам горчица — възразил той.
— Тя е безплатно към салама.
— Дайте ми тогава само горчицата.
ВИСОКА ЦЕНА
Пословичният пестеливец дядо Миньо Попа дарил четиридесет хиляди гроша на градското читалище. Когато го поканили и показали отреденото му в знак на признателност място за паметна плоча, той въздъхнал и рекъл:
— Миньо, Миньо, за да пестиш колко боб си изял, докато стигнеш до тука!
СЪОБРАЗИЛ СЕ
— Какво чакаш в тоя студ на улицата?
— А бе, остави се. Изтървах и счупих шишето с ракията. Сега чакам да се смръзне, та да я отнеса в къщи.
ЗАСЛУЖЕНО МЯСТО
На времето, когато правили статуята на Рачо Ковача, основателя на Габрово, авторите за оригиналност предложили тя да бъде изградена сред река Янтра. Идеята била посрещната с неочаквана подкрепа.
— Дадено, момчета, дадено — кимали утвърдително градските първенци. — Сред реката паметникът ще заема място, което и без това не ни влиза в работа.
ПЪРВИ УРОЦИ
Баща купил на сина си нови обуща. Вечерта тръгнали да отидат у свои роднини. Из пътя бащата попитал:
— С новите обуща ли си, сине?
— Да, тате.
— Крачи тогава по-нашироко! — посъветвал го бащата.
ЗАЩОТО ГО МЪРЗИ
— Татко, защо нашият квартирант всеки ден яде кебапчета?
— Защото го мързи да сади домати! — отвърнал поучително бащата.
