Фрида Кало: Трагедията е най-смехотворното нещо на света

28 декември 2018 г., 19:19
5247

Източник: Franzi / Shutterstock.com

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е мексиканска художничка, представителка на така нареченото „наивистично изкуство“, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот.

Тя е жената, при която няма нищо умерено, балансирано и по средата. 

В нейна чест ви представяме 24 незбравима цитата от нея.

"Трагедията е най-смехотворното нещо на света."

"Обичам да рисувам цветя, защото в картините те никога не увяхват."

"Крака – за какво са ми те, когато имам криле?"

"Иска ми се да можех да правя това, което ми харесва, без да се притеснявам от завесата на лудостта. Бих искала да аранжирам цветя по цял ден, да обичам, да се смея, да плача, да изпитвам болка... Ако можех да изградя свой собствен свят, той щеше да е в пълно съгласие с всички останали светове. И никога не бих ги определила като „ненормални“, само защото те са различни от моя."

"Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива."

"Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб."

"Когато си решен да си отидеш, не е достатъчно просто да напуснеш, трябва да останеш далеч. За да успееш, тренирай сърцето си, както се тренира куче."

"Сърцето ми е с размерите на Аризона, но, за съжаление, далеч не толкова сухо."

"Пия, защото се опитах се да удавя мъките си, но гадните копелета се научиха да плуват."

"Наричат ме сюрреалист, но аз никога не рисувам кошмарите си, нито красивите си сънища. Рисувам само реалността... моята."

"Преживяла съм две трагедии през живота си — първата е тролеят, втората Диего. Засега Диего е най-лошата."

"Обичам те повече от себе си и въпреки че не ме обичаш по същия начин, все пак ме обичаш, нали? А ако не, аз винаги ще нося надежда и това ще ми стига. Обичай ме малко. Аз те обожавам."

"Най-интересното от лъжите на Диего е, че рано или късно участниците, въвлечени в измислените му истории, се ядосват. Не заради лъжите, а заради истината, която се съдържа в тях, която винаги излиза първа."

"Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре."

"Преди смятах, че съм най-странният човек на света, но след това се замислих, че има толкова много хора на света, трябва да има някой като мен, който се чувства странен и грешен по начина, по който и аз се чувствам. Можех да си я представя, че и тя мисли за мен понякога. Е, надявам се, че ако има някой такъв, който чете това, ще разбере, че аз съм тук и съм точно толкова странна, колкото теб."

"Не съм болна. Разбита съм. Но съм щастлива, че съм жива, за да рисувам."

"В края на деня можем да постигнем много повече, отколкото си мислим, че можем."

"Нищо не е ценно, колкото смеха."

"Единственото, което знам, е че рисувам, защото имам нужда да го правя и рисувам това, което преминава през главата ми, без никакви други съображения."

"Наистина не знам дали рисунките ми са сюрреалистични или не, но знам, че те са най-откровения мой израз."

"Рисуването запълва живота ми."

"Диего беше всичко - мое дете, мой любовник, моята вселена."

"Иска ми се да правя всичко зад пердето от "лудост". Тогава: щях да подреждам цветя по цял ден, да рисувам, да ме боли, да обичам, да се смея на чуждата глупост и всички ще казват: "Горката.Тя е луда!". Щях да изградя свой свят, който да е в съгласие с всички други светове. Денят, часа или минутата, в която живея щеше да е моят и на всеки друг — моята лудост нямаше да е бягство от "реалността".

"Искам да съм в тъмнината ти."

Ключови думи:
Коментари