10. Какво ти става?

Ако го кажете с бодър тон и на шега, добре, но ако е изречено в пристъп на гняв, детето започва да си мисли, че наистина нещо му става и не се държи както се очаква от него. Защото детето ви вярва безрезервно.

11. Не го направи нарочно.

Спрете да защитавате детето си на всяка цена. Ако счупи нарочно нечия играчка на площадката, ако удари някое дете, ако се държи грубо, не се чувствайте длъжни веднага да разперите майчинското крило и да оправдаете всяка невъзпитана и група постъпка. Извинете се на потърпевшите, обяснете на детето защо не е добре да прави така и го помолете да се извини и то. Това ще е много по-ценен урок, отколкото да се втурнете да го защитавате и да му внушите, че всичко е позволено. Ако утре се държат по този начин с вашето дете, едва ли ще ви е много приятно. Освен това по този начин му показвате, че човек трябва да поема отговорност за действията си в този живот.

12. Нямаме пари да се справим със сметките.

Не натоварвайте малките деца с финансовите проблеми в семейството. Така или иначе не могат да ви помогнат. Можете само да ги натоварите и разстроите.

13. Добре тогава, остани тук, аз си тръгвам.

Всеки родител се е изправял пред предизвикателството да накара детето да си тръгне от площадката или парка по средата на забавлението. Помислете за друг начин, вместо да го заплашвате, че ще го оставите, защото по този начин създавате у него чувство на несигурност и тревожност.

14. Не се дръж като бебе!

Навярно това е една от най-ужасните фрази, която можете да кажете на детето си. По този начин не само че пренебрегвате чувствата му, но и го обиждате. Възможно е дори да го откажете да споделя с вас от страх да не му се присмеете или да не го нагрубите. Съветваме ви да говорите с детето си.

15. Трябва да споделяш нещата си с другите!

Не, не трябва. Ако иска, нека споделя. Но детето трябва да расте със съзнание за собственост и граници. Както не е хубаво да се учи никога да не дава нищо свое на друг, така не е полезно да му се внушава постоянно, че трябва да дава играчките си на другите деца. Замислете се дали в живота на възрастните даваме нещата, които обичаме и към които сме привързани на колегите си например? Тогава не принуждавайте и детето си да даде на някого любимата си играчка.

Смятате ли, че думите ни влияят на децата?

Спомняте ли си за такъв случай от своето детство – думи на близък човек, които помните и до днес?

Споделете своя опит в коментар под материала.

Цветелина Велчева