Днес не можем без прогнозата за времето, в която най-подробно ни информират какви температури да очакваме през деня. Не много отдавна обаче хората не само че не са имали прогнози, но дори и не са знаели колко точно са градусите навън. Просто не са можели да ги измерят. Затова, за да изразят степента на студа или топлината, са сравнявали с други неща. Доста по-поетично е например да кажеш, че дървото и камъкът се пукат от студ, вместо че навън е минус 20 градуса. Изразите си съществуват и до днес, но са само за стилистични упражнения.

Съвременния термометър дължим на много научни експерименти. Най-значими сред тях са опитите на двама големи изследователи, които са дали и имената си на двете скали, използвани днес – германеца Даниел Габриел Фаренхайт и шведа Андерс Целзий. И двамата работят почти по едно и също време - в първата половина на 18. век.



Даниел Габриел Фаренхайт е роден през 1686 г. в полския град Гданск в семейството на богат германски търговец. Той е най-голямото от пет деца. Когато е на 15 години, и двамата му родители умират в един и същи ден - на 14 август 1701 г., след като са яли отровни гъби. Даниел е изпратен в Амстердам, където започват да го обучават за търговец. Момчето обаче се интересува от съвсем друго – от все по-популярните научни инструменти и тяхното конструиране, и много скоро зарязва търговията.



Около 1707 г. започва да обикаля най-големите пазари за такива инструменти в Европа. Посещава майстори в Берлин, Дрезден, Лайпциг, Копенхаген. Отива дори до Гданск, където все още живее брат му. Установява се в Хага и започва да работи като стъклодухач. В същото време майстори барометри, алтиметри и термометри.



Фаренхайт създава термометри от 1714 г.,



като е първият, който използва в тях живак.



При по-ранните термометри, конструирани от Галилео Галилей и от френския физик Гийом Амонтон, била използвана смес от алкохол и вода. С повишаването на температурата алкохолът се разширява и нивото на сместа в термометъра се покачва. Тези уреди обаче не били особено точни, тъй като показателите им много бързо се променяли със смяната на налягането във въздуха.