Флеминг бил беден шотландски фермер. Един ден, докато се опитвал да изкара прехраната за семейството си, чул викове от близкото тресавище. Оставил инструментите си и се затичал нататък.
Там, затънало до кръста в черна тиня, се мъчело да се освободи ужасено момче. Флеминг го спасил от бавна и мъчителна смърт.
На следващия ден луксозна карета спряла пред къщурката на селянина. Елегантно облечен господин слязъл от нея и се представил, обяснявайки, че той е бащата на спасеното момче.
"Искам да ти платя" – казал богаташът. – "Ти спаси живота на сина ми". "Не мога да приема пари за това, което сторих." – казал фермерът, отхвърляйки предложението.
В този момент през вратата на семейната колиба излязъл синът на фермера. Богаташът попитал: "Това твоят син ли е?" "Да" - гордо отвърнал фермерът. Тогава богаташът предложил да даде на сина на селянина такова добро обучение, каквото и на собствения си син.
"Ако момчето прилича на баща си, когато порасне, той без съмнение ще стане човек, с когото и двамата ще се гордеем." – казал той.
Така и направил. Синът на фермера посещавал най-добрите училища и завършил най-престижния медицински университет в Лондон. По-късно той станал известен – Сър Александър Флеминг, откривателят на пеницилина.
След години синът на богаташа, който бил спасен от блатото, се разболял от пневмония. Пеницилинът спасил живота му! Името на богаташа е лорд Рандолф Чърчил, а името на сина му – Сър Уинстън Чърчил.
* Тази любопитна история, която циркулира свободно и щастливо в интернет, се появява за първи път като в сп. Coronet през декември 1944 г. Авторът е Артър Гладстоун Кийни. Досадните биографи я опровергават, но техните писания не могат да се похвалят с такава популярност.
