Някога някой ми каза: живей за малките неща.

Живей за изгрева в пет сутринта и за залеза в пет вечерта,

живей за пътуванията,

за излетите с колелото, с музиката в ушите и вятъра в косите,

живей за танца в дъжда, за смеха до сълзи,

живей за любимите песни и хубавите книги, за усмивките без причина,

за дългите разговори, за чая с бискити,

за почивката след безкрайните дни, за искрата в нечии очи.

Живей за нощните лутания и за звездите, които ти сочат дома.

Живей за хората, които помнят как си пиеш чая, и че не обичаш лука.

Живей за първата си целувка и дългите разходки, за прегръдките и за срещите с нови хора,

за неочакваните подаръци и за дълго чаканото „да“.

Живей за тези малки неща – които те карат да чувстваш, че си жив.