И така, да, пазя щателен списък на птиците, които съм видял и да, ходих из необичайни ширини, за да видя нови видове. Но, не по-малко важно е, когато погледна коя да е птица, дори гълъб или червеношийка, да почувствам със сърцето си преливаща любов. А любовта, както се опитвам да обясня днес, е там, където нашите беди започват.

Сега, предвид това, че не просто харесвам природата, а и обичам конкретни и жизненоважни части от нея, нямах избор, освен да започна отново да се притеснявам за околната среда. Новините на този фронт не бяха по-добри от вермето, когато реших да спра да се притеснявам – беше значително по-лошо, но сега тези застрашени гори, влажни зони и океани не са просто красиви гледки, на които да се радвам. Те са дом на животните, които обичам.

И точно тук изниква един любопитен парадокс. Гневът, болката и отчаянието ми за планетата нарастнаха, поради моята загриженост за дивите птици и откакто се въвлякох в опазването на птиците, научих доста за множеството заплахи към тях и стана по-лесно, а не по-трудно –  да живея с моя гняв, отчаяние и болка.

Как се случва това? Мисля, че любовта ми към птиците се превърна в портал към важна, не толкова себична част от мен, която никога не съм предполагал, че съществува. Вместо да продължа да живея като световен гражданин, да харесвам, да не харесвам или да отлагам ангажимента си за по-късно, бях принуден да се изправя срещу част от себе си, която трябва направо да приема или да отхвърля с всички сили.

Това прави и любовта с човек. Защото основния факт за всички нас е, че сме живи за известно време и не след дълго ще умрем. Този факт е първопричината за целия гняв, болка и отчаяние. И можеш само да избягаш от него или чрез любовта– да го приемеш.

Когато стоиш в стаята си и беснееш, подиграваш се или свиваш рамeне, както правех аз много години, светът и проблемите му са непоносимо обезсърчителни. Но когато излезеш навън и започнеш взаимоотношения с истински хора или дори истински животни, има съвсем реална опасност да обикнеш някои от тях.

А кой знае какво може да ти се случи тогава?

Източник: Manifest.bg