"И аз бих избрала теб - в сто живота, в сто свята, във която и да е версия на реалността, бих те намерила и бих те избрала“ - Кирстен Уайт.
Избирам теб.
Не за ден или за миг, а завинаги. В този живот или в който и да е друг - ти си душата, която ще търся. В гърдите ти бие сърцето, изпратено за мен.
Времето отминава, докато преливащият блясък на късния зимен залез разчупва скучното ежедневие с реалността, която представляваш ти - и тази любов, която никога не съм търсила, все пак ме намери. Изглежда, че животът се завихря около мен с невероятна скорост и заличава всичките ми предишни убеждения, вдъхновява ме да вярвам в нещо по-голямо от мен, по-голямо, отколкото съм очаквала. В теб...
Струва ми се, че никога няма подходящо време за любов, но също така е вярно, че любовта винаги идва в подходящия момент. И все пак ние се опитваме да я намерим, като се пречупваме заради изборите, които правим, и плачем заради онези, които съставляват същността ни. Ние никога не знаем къде трябва да бъдем или докъде трябва да стигнем, но все продължаваме да се вкопчваме към началото, което все още не се е проявило. И някъде между всичко това забравяме да дишаме – забравяме, че трябва да живеем.
Избирам теб, защото ме караш едновременно да затаявам дъх и да имам стимул да живея.
Никога не съм си мислила, че просто трябва да избера любовта. Всъщност нямах представа, че някога ще избера теб. Но правя този избор - днес, утре и докато мога да се събуждам с изгрева и да изпивам с поглед красотата на новия ден.
И все пак понякога ми се струва, че да те обичам е избор, направен вместо мен. Сякаш сърцето ми е поело контрол и е решило (много преди съзнанието ми да го разбере), че ти си единственият за мен.
В един момент не бях сигурна дали вярвам в твърденията за "единствения" - в крайна сметка идеята, че само един човек е създаден за нас, в много отношения е плашеща. А мисълта, която ме гложди, не е „Какъв би бил животът ми, ако душата ми намери своята половинка?“, а „Какъв би бил, ако не успее?“.
По-лесно е да се съсредоточа върху моментите, които биха могли да разбият сърцето ми, така че ако това наистина се случи, ще бъда подготвена. Чрез този процес се научих, че болката е нещо, което трябва да очаквам... но тогава в моя свят се появи ти.
Как можех да не те избера? Това никога не е било вариант.
И така, изглежда, че сърцето ми избра твоето много преди съзнанието ми да успее да обгърне реалността за теб с дългите си думи и срички; стана пределно ясно, че душата ми се е свързала с твоята години преди запалителната светлина да избухне в споделения ни поглед един към друг.
Избрах те, преди да осъзная, че те обичам.
Животът рядко се развива по начина, по който си представяме, но все пак някак си завършва точно така, както е трябвало да бъде. Не бих могла да се преструвам, че знам какво ще се случи следващия месец или дори след години - но съм сигурна, че ще продължа да те избирам.
Избрах те да бъдеш до мен, защото няма друг, когото да предпочитам да имам до себе си.
Странно е, че сега дори не мога да си представя, че някой ден ще се скараме за каквото и да било. Въпреки това си казвам, че все пак е възможно – някой ден един от нас неволно ще нарани другия. Или пък ще станем толкова упорити, че ще забравим силата, която притежаваме, когато сме заедно, като двама играчи на една и съща страна. Дори в разгара на спора обаче знам, че пак ще избера теб, защото никой друг не се е чувствал така, сякаш съм у дома.
Има все още толкова много неизвестни, но аз пак избирам теб.
По този начин не само обещавам да те обичам заради всичко, което виждам - всичко, което мога да прочета като брайлова азбука с меките си пръсти, но и заради всички сенки в теб, които тепърва ще видя.
Не е необходимо да знам всичко, за да знам, че обичам именно теб. Не е нужно нашата история да се разгръща с безпроблемна простота, за да знам, че тя е тази, която искам да изписвам до края на живота си.
Избирам теб, защото ти си единственият, който някога ме е вдъхновявал просто да бъда това, което съм.
Не мисля, че ще е лесно, но знам, че не мога да си представя да си тръгна от теб, от всичко, което споделихме - всичко, което създадохме в опияняващото пространство между твоите и моите устни. В онези безпризорни моменти, когато душите ни бяха оставени да играят свободно една с друга, поникна нещо уникално. И с времето сякаш започна да разцъфтява едно мощно чувство, което никога не съм очаквала да изпитам: безусловна любов.
И така, избирам теб, защото ти ми показа как да обичам истински.
Моментите преминават хаотично в лентите на времето, които създаваме. Приемаме това, което смятаме, че заслужаваме, но бягаме от всичко, което ни предизвиква. Нищо няма смисъл - и все пак по някакъв начин когато изричам името ти, изпитвам божествена смесица от комфорт и възвишена магия.
Говориш ми без думи и мога да усетя душата ти през всички пространства на времето и разстоянията. Може би думите просто ни убягват, когато любовта ни завладее.
Избирам те заради всичко, което си, и заради всичко, в което ще се превърнеш.
Избирам те, защото ти си моят единствен.
"Любовта на ме покруси. Встъпих в своята любов към теб с широко отворени очи, ясно виждайки всяка стъпка по този път. Вярвам в съдбата, но също така вярвам, че ние сме предназначени само за това, което изберем" - Кирстен Уайт.
Автор: Кейт Рос; източник: consciousreminder.com
