Съществува древен въпрос: Дали е по-добре да си „мил“ водач, за да спечелиш симпатиите на хората, които управляваш или да си суров, за да им вдъхваш уважение и да го накараш да се трудят усърдно? Въпреки ентусиазма по повод на инициативи като медитация и грижа за чувствата на другите в офиса и въпреки прехода към по-хоризонтални фирмени структури, повечето хора смятат, че вторият вариант е по-добър.

Традиционният подход просто изглежда по-безопасен – да бъдете твърди и леко дистанцирани от служителите си. Те трябва да ви уважават, но не и да са ви толкова близки, че да забравят кой е шефът. По-състезателната и агресивна офис култура дава изпитани във времето резултати и държи персонала нащрек. В крайна сметка, ако сте водач, който е твърде загрижен за работниците си, това няма ли да ви направи „мек“? По-малко уважаван? Не значи ли, че служителите ви няма да работят толкова усърдно?

Нови проучвания за развитието на организациите дават някои изненадващи отговори на тези въпроси.

„Суровите“ мениджъри често грешат, като смятат, че поставяйки служителите си под напрежение, ще повишат качеството на работата им. Но единственото нещо, което се повишава, е стресът. Освен това, проучванията показват, че стресът води до загуби както за работниците, така и за работодателите. 

Стресът води до по-високи разходи за здравеопазване и реорганизация. Според запитване сред служители на различни компании, разходите за здравни грижи за работници, подложени на голям стрес, са 46% по-високи, отколкото във фирми, в които липсва стрес. Както статистики от миналото, така и прогнози за бъдещето сочат, че стресът на работното място е свързан със сърдечни заболявания. Често стресът създава необходимост и от реорганизация – според доклади, той може да подтикне служителите да напуснат или да откажат повишение. 

Но по-добре ли стоят нещата при „добродушните“ мениджъри? Дали служителите им се справят по-добре и дали те самите успяват да се развият?

Противно на вярванията на много, според проучвания на Адам Грант, милите момчета (и момичета) могат да финишират първи, стига да приложат правилните стратегии, за да не позволят на служителите си да се възползват от добротата им. Други проучвания пък сочат, че проявите на алтруизъм всъщност водят до възход в йерархията.