Така както няма идеални родители, няма и идеали методи за възпитание. Децата не идват с упътване за отглеждане, затова е невъзможно да се предвиди дали начинът, по който са отглеждани, е най-верният. Съществуват редица митове и убеждения, които в голяма част от случаите не се основават на някакви научни доказателства, че са полезни в дългосрочен план.
Като родители, се учим и израстваме всеки ден. Не сме идеали, но е важно да знаем някои основни правила, които са окончателно развенчани!
1. Трябва да крещите на детето, за да демонстрирате авторитет!
Агресията като родители е широко застъпен метод на възпитание. Дали умишлено, или несъзнателно, родителите често крещят на децата си. Дали обаче това е ефективно? Най-вероятно вече сами сте си отговорили на този въпрос. Не само това, но е възможно да предизвика травма у детето. Подобни методи на възпитание водят до бездна между родителите и децата. Нито физическата, нито вербалната агресия биха довели до нещо градивно, така че ви съветваме да се въздържате от подобни методи, а ако сте крайно изнервени и ядосани, просто излезте от помещението, докато се успокоите.
2. Родителят трябва да е най-добрият приятел на детето.
Доверието между родителя и детето е нещо изключително важно, но не бъркайте доверие с приятелство. Ако крещенето не е добър метод на възпитание, то и другата крайност – да сте прекалено отстъпчиви – също не е препоръчителна. Трябва да поставите ясни граници, за да имате уважението на детето. Вие сте модел на поведение за своето дете и като такъв трябва да бъдете внимателни и в думите, и в държанието си. Поставянето на граници и яснотата в йерархията ще помогне на детето на по-късен етап да разбере устройството на обществото и да се впише в него.
3. Ако сравнявате децата си, това ще ги мотивира.
Често родителите вярват, че възпитаното и дисциплинирано дете с високи оценки е по-вероятно да успее в живота. Родителят обръща повече внимание на детето, което демонстрира тези качества и постоянно го дава за пример на другото си дете. На първо място, подобно изтъкване едва ли действа мотивиращо на „изоставащото“ дете. И второ, отличните оценки в училище или прекалената дисциплинираност изобщо не са гаранции за успех в живота, дори понякога могат да бъдат пречка.
4. Добрите родители отглеждат успешни деца.
Има родители, които, за да насърчат децата си да бъдат успешни, ги затрупват с редица допълнителни дейности, които да усъвършенстват заложбите им. Подобно вманиачаване на родителите, които болезнено искат децата им да са най-добри във всичко, накрая ги правят нещастни. И тези нещастни деца никога не могат да отговорят на очакванията на родителите си. Това ги кара да се чувстват още по-неудовлетворени и нещастни. Препоръчваме ви да се фокусирате върху усилията, които полага детето, а не върху крайния резултат. Ценете усилията.
5. Когато плачем, трябва да се крием от децата.
Емоциите във всичките им цветове и многообразие са част от човешкия живот. Децата ви така или иначе ще ги срещнат по своя път, така че не им ги спестявайте, защото не им правите услуга. Постарайте са им обясните, че и възрастните понякога са тъжни и плачат. Не се опитвайте да създадете свой идеален образ в очите на детето, защото рано или късно ще преживее разочарование. Признавайте грешките си, извинявайте му се, не прикривайте чувствата си, а говорете за тях и се опитвайте да му ги обяснявате. Така и детето на свой ред ще се справи със своите чувства.
6. Децата трябва да са постоянно заети.
Страничните от училището занимания са полезни, стига да не се прекалява, разбира се. Но затрупването на детето с домашни в никакъв случай няма да доведе до нищо градивно. Много родители записват децата си на различни курсове и уроци, които в крайна сметка да стресират детето. Оставете децата да играят и да си почиват. Не им отнемайте времето за тях самите, защото имат нужда от това. Ценете личното им пространство и не прекалявайте с амбициите си, защото ще ги претоварите и ще получите обратния ефект.
