Един сляп човек седял на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. Той държал табела с надпис: “ Моля помогнете! Сляп съм.”
В шапката имало само няколко монети.
По улицата минавала една жена. Тя извадила няколко монети от джоба си и ги пуснала в шапката. След това взела табелата, завъртяла я, написала няколко думи и продължила по пътя си. Скоро шапката започна да се пълни с монети.
Същият следобед същата жена, която сменила табелата, се върнала, за да види как вървят нещата. Мъжът я разпознал по стъпките и я попитал:
- Нали вие сте тази, която тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?
Тя отговорила:
- Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.
На табелата пишело:
“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”
Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост...
