Няма безгрешен родител.

Със сигурност всеки е съжалявал за казана дума, изпуснати нерви, повишен тон, плясване.

Детето ще ви прости това. Друг е въпросът дали вие ще си го простите.

Ако не сте се научили да контролирате нервите си на зряла възраст, как очаквате да го прави детето?

То ви обича и ще ви прости всички грешки и недостатъци, но не и тези 3 неща:

1. Липсата на време и внимание.

Родителите винаги бързат. Най-често работят и двамата. Понякога разполагат с баба или баби да помагат, понякога не. При всички случаи (особено при втория) животът на родителите е динамичен, сякаш денят минава на бързи обороти и вечерта, когато се прибират у дома, искат просто да си починат. Само че точно това е и времето, което детето чака с нетърпение да сподели с вас – игрите си, впечатленията си от деня, преживяното. Иска ВАС само за себе си, защото цял ден е бил с други. Много често родителите отказват внимание на детето, като му казват: „Утре ще си играем!“ или „Утре ще четем приказка, много съм уморен днес!“, само че утре се повтаря същото и после пак, и пак. Докато един ден детето пораства и вече не иска нито да му четете приказка, нито да си играе с вас, а просто да бъде с приятелите си.

И тогава горчиво съжалявате за пропуснатите мигове, но вече е късно.

Детето ви няма нужда от нова играчка, а от време с вас, внимание и обич.

2. Подценяването, критиките и унижението.

Някои родители не съзнават какво причиняват на децата си, когато постоянно ги сравняват с другите деца и им натякват чуждите постижения. Това започва от най-ранна възраст. Виж еди-кой си как слуша майка си, а ти?! Когато детето тръгне на училище, нещата само се влошават. Родители, които са склонни да критикуват и подценяват детето си, всъщност го подлагат на голямо унижение, защото често го засрамват и пред другите хора. В училище имат навика да сравняват оценките му с тези на другите деца, да му казват, че е глупав/а или мързелив/а, да се чудят как така другите могат, а пък само той/ тя не. Подобно поведение може да бъде ужасно травмиращо за едно дете и родителите, които се държат по този начин, наистина нямат представа какво причиняват на децата си. Вместо да се чувстват обичани, ценени, закриляни в дома си, сред най-близките си хора, малките се чувстват подложени на постоянен тормоз. Ако не могат да се чувстват спокойни у дома, къде тогава?

3. Отмяната в задълженията.

Всяко дете трябва да бъде научено на отговорност от най-ранна възраст и да има своите задължения. На 3 да си подреди играчките, на 4 да сложи масата, да се облича само, да си оправя леглото и дрехите, на 5 да помага в чистенето и т.н. Ако спрете да мислите за децата си като за безпомощни създания, които имат нужда да вървите по петите им 24 часа в денонощието, се лъжете жестоко. Колкото по-рано им възложите отговорности, толкова по-добре ще се справят с порастването. Вероятно отначало ще са ви много благодарни, че вместо тях ще приберете играчките, че вместо тях ще им оправите леглото, че вместо тях ще ги облечете и т.н., но когато пораснат, ще разберат каква лоша услуга сте им направили, защото на практика сте им отнели възможността да посрещнат живота с всичките му предизвикателства, препятствия и изпитания. Всъщност вие сте пропуснали да го подготвите за живота, който така или иначе ще му се случи.

Най-доброто, което можете да дадете на децата си, е обич, внимание, време, но не ги отменяйте в малките им задължения. Един ден ще ви благодарят.