Детето и успехът

19 август 2018 г., 16:26
737

Yuganov Konstantin / Shutterstock

Прекрасно е да се живее в динамично време, смятат някои. Китайците обаче имат едно проклятие: „Да живееш в интересни времена!”.

Кой е прав? Днешният динамичен свят поставя високи изисквания пред нас. Как ще се задържиш на добра работа, ако не си гъвкав и не умееш да се приспособяваш към изменящите се рамки? Как ще растеш в професията или ще я смениш без непрекъснато образование, квалификация и преквалификация?

Тази сложна ситуация изправя родителите пред две трудни задачи. Първата - самите те да дават най-доброто от себе си, за да останат на гребена на вълната. Втората - да мотивират децата си да бъдат успешни.

А какво е да си успешен?

В изследване, което проведохме, се оказа, че за българите успехът се свързва с материалните измерения, с постигнатите цели. Обикновено това е заемане на определена длъжност, получаване на определена заплата. Осигурена социална стабилност и престиж.

Но не по-малко важна е вътрешната страна на успеха – личната удовлетвореност от постигнатото. Тя не е толкова силно материално определена, но е от значение, когато става въпрос за цялостния живот и  усещане за психично благополучие.

А когато говорим за деца, успешността се определя и от разбирането на родителя.

Стандартният вариант

за постигане на успех е изразен в поговорката „Който учи, той ще сполучи”. Какво обаче става, когато детето влезе в реалния свят и види, че нещата не са такива?

Много е важно да научите детето си, първо - само да се мотивира, и второ - да следва и обогатява мотивацията си. Да знае кои са силните и слабите му страни и съответно да насочва действията и целите си спрямо тях. Може да иска да стане известен художник, но ако не умее да рисува, е добре да го разбере, преди да се травмира.

Успехът се крие в това човек да вярва в себе си. Да има мечти, цели, стремежи. И когато ги постигне, да ги заменя с нови.

Как да го внушите

на детето си? Прекият път не е най-добър, за предпочитане е по-косвеното влияние – приемане и окуражаване. Ако тръгне в неправилна посока, ограничете го – но не грубо, а като му дадете достатъчно алтернативи. Детето трябва да научи, че успехът е свързан и с това, което го прави щастливо. За да успее да намери собствения баланс между това, което другите оценяват като успешно, и това, на което самото то се радва. Например да учи, но и да има достатъчно време за любими занимания, в които да се развива.

В основата на успешността е добрата самооценка. Хвалете и поощрявайте детето за всяко конкретно действие – “Чудесно се справяш, тази картина е много хубава”, вместо обезсърчителното „Можеш още, наблегни на...”. Вмъкнете градивната критика между похвалата в началото и в края на посланието, за да не бъде отблъскваща и обезкуражаваща.

Важно е и поощренията

да бъдат за конкретни действия, резултати и умения. Изречения от типа “Страхотен си!” не са ясни - те може да доведат до нереалистична самооценка, при която детето да смята, че заслужава всичко просто защото го има.

Сравняването с негови връстници също е деликатен момент. Самите деца, особено с нарастване на възрастта, непрекъснато се сравняват помежду си. Ако често чуват “Виж, Иван пак се е справил по-добре”, “Не можеш ли да си като другите?”, това може да им подейства зле на самочувствието, да приемат, че са по-несправящи се и да си създадат нагласа към провал.

Както негативното сравнение,

така и стимулирането на детето винаги да е първо водят до нереалистични очаквания. Ефективното послание е за нещо конкретно, с баланс между похвалата за „точно това, което си постигнал“ и стимулирането на желание за още повече, за победа.

Но не победа на всяка цена и във всичко – а според реалните възможности на вашето момиче или момче. Защото едно от много важните умения на човек е да може да приема загубата, без да преживява прекалено силни емоции. Защото животът не е само низ от успехи и победи, нали?

Автор: Маргарита Бакрачева

Ключови думи:
Коментари