Контролирането на емоциите не е никак лесна работа – дори за възрастните, а какво остава за децата! Това изисква сериозна практика.
Когато детето има своя момент на криза, със сигурност няма да се успокои, ако започнете да му повтаряте: „Успокой се!“ Ключът е другаде.
Основната причина детето да не реагира на подобна команда е защото все още не се е научило да управлява чувствата си. Това е все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да говори, да ви сглоби цяло изречение наведнъж. Няма как да прескочим няколко етапа от развитието на малчуганите. Всяко умение се гради постепенно и поетапно.
Когато става дума за контрол на емоциите, разполагаме с едно безотказно оръжие: моделирането. Децата са като пластилин в ръцете ни. Когато самите ние придобиваме умения, ние ги предаваме на децата си. Не чрез думи, а чрез дела, чрез пример.
Само си представете едно объркано и хаотично в чувствените си изблици дете да започне изведнъж да ги контролира, без никога да е видяло как се случва това на практика. Ако се надявате да го научите с думи и команди, няма да се получи.
Как можем да се справим?
От нас и само от нас зависи как ще се справи детето с дадена стресова ситуация. Ние сме тези, които показваме на децата си как да разпознават чувствата и да не се страхуват от тях, когато ги връхлитат и завладяват. Трябва да говорим открито с хлапетата по важните въпроси. Трябва да споделяме чувствата си, да се опитваме да им ги обясним, за да ги разберат. По този начин изграждаме безопасна среда, в която децата да учат и да израстват.
Разрешаването на проблемите на практика е най-добрият учител. Вместо да повтаряте на детето си: „Успокой се!“, му покажете как успявате да се успокоите вие, когато сте ядосани. Можем да покажем упражнения за дишане, да си казваме положителни неща, да си мислим нещо окуражаващо.
Когато самите ние се справяме с чувствата си и ги държим под контрол, вдъхновяваме децата си да се стремят към същото.
